С амо няколко часа след като кацна на летище София, Роб Бърч от "Стерео Ем Сиз" се съгласи да даде кратко интервю за Netinfo.bg.
Фронтменът на групата, която обещава да взриви публиката в зала Фестивална на 11 ноември, разказа на какво се дължи успехът им, какво го вдъхновява и с какво му се налага да прави компромиси.
Концертът на "Стерео Ем Сиз" е от 20 ч. Преди тях, за да вдигнат градуса на настроението, на сцената ще излязат българите "Лепра Де Лукс". Билети все още могат да се намерят на касите на НДК и в мрежата на тикетпро.
- Роб, всеки, който е бил на ваш концерт знае, че шоуто е наистина завладяващо и уникално. Имате ли някаква тайна, как го постигате?
- Не и тайна, за която да знаем. Просто се опитваме да се раздаваме докрай. Така се случва нещо - не си много сигурен какво е, но публиката го усеща, усеща, че даваш най-доброто от себе си.
Те виждат, че си човек, че полагаш усилия и това, мисля, им харесва. Публиката се забавлява, когато вижда, че и ти се забавляваш с това, което вършиш. Ти си истински, а не просто някой, който е дошъл да си изпее песните и да си получи парите. Това е, което хората виждат и оценяват.
- Какво ви коства да бъдете различни всеки път и да изненадвате почитателите си отново и отново?
- Предполагам, че трябва да се опиташ да останеш верен на това, което чувстваш, верен на това, което искаш да кажеш и на начина, по който искаш да звучиш. Не просто да копираш останалите, а да правиш това, което чувстваш, да следваш сърцето си.
- В свои интервюта казвате, че в музиката можеш да направиш от нищо нещо, да вземеш идеята и да я превърнеш в хит. Наистина ли е толкова просто?
- Идеята е най-важното нещо. Идеята е всичко. Много хора правят музика, но много от тях нямат идеи, нямат усещането за нея. Това е нещо специално. Ако имаш идея, можеш да я изсвириш - на китара, на пиано, на компютъра, можеш да я изпееш. Това е идеята, тя е нещо реално.
- Но достатъчна ли е?
- Ако имаш идея, можеш да направиш нещо с нея. Ако нямаш идея, нямаш нищо. Идеята е като семе - ще я посееш и тя ще порасте. Ето затова е велико нещо.
- Откъде идват идеите ви?
- Не знам. Някои идват от начина на живот, други идват от това, което си чул, което те е развълнувало и вдъхновило - около нас има много страхотна музика. Слушането на хубава музика може да бъде източник на идеи - да искаш да направиш нещо също толкова добро.
Когато започвахме с групата, се слушаха много Public Enemy. В такъв момент се питаш как да правиш музика в такава ситуация, как да записваш и... започваш да експериментираш. По този начин, като се опитваш да вдигаш шум, успяваш да създадеш свое собствено звучене. Затова е всичко.
- Има ли нещо в работата и в живота ви, с което се налага да правите компромиси?
- Вероятно. Балансът е това, на което се опирам аз. При мен нещата са различни, защото имам деца. Трябва да поддържам хармония между работата и семейството. Трябва да работя още повече, но нямам нищо против. Става въпрос за любовта, която връхлита в края на деня...
- Това не означава, че музиката е всичко за вас!
- Музиката за мен е това, което винаги е била. Музиката е във всичко. Ако не беше музиката, вероятно нямаше да срещна жената, която ме дари с деца.
Музиката... аз трябва да й отдам времето, което заслужава. Но в същото време децата ми са приоритет номер едно за мен. Нещата се получават, когато има баланс между едното и другото.
Те ме разбират. Когато седна с лаптопа пред мен, те си пишат домашното на него...
- Къде се чувствате по-уверени - в студиото, или на сцената?
- Те са много различни. На сцената има едни трудности - уморен си, свирил си много, пътувал си много, но трябва да се мобилизираш, за да пресъздадеш правилното усещане. В студиото е друго. Нужна ти е идея, но трябва да се успокоиш, да си дадеш време и пространство, да намериш вдъхновение.
И двете са много различни, но не могат едно без друго. Те се подхранват взаимно. Не мога да ги разделя. Когато направиш добър запис, се прибираш вкъщи доволен, но когато не се получи, трябва да опиташ пак и пак, докато постигнеш търсения резултат.
- Звезди или успели хора предпочитате да ви наричат?
- Ние сме хора, ние сме обикновени хора. Дали сме звезди, или хора... Ние сме просто хора, тръгнали от нищото. Страхотно е, защото когато растеш, имаш мечти. Един ден ги виждаш реализирани, това е невероятно.
Това важи за всеки човек. Ако вярваш в мечтата си, в това, към което се стремиш, и в доброто стечение на обстоятелствата, макар че невинаги се случва, както си го очаквал, тя ще те отведе напред.
