В Хаити ядат питки от кал

Надя Герие е седнала върху парче брезент в Сите Солей - бедно, изпълнено с насилие предградие на хаитянската столица Порт-о-Пренс.

Тя бавно забърква с ръце смес от пръст, масло, сол и вода, загребва от тестото с лъжица и го оформя, после поставя в редици кръглите питки от кал върху брезент.

"Слънцето ще ги изсуши. След това ще са чисти", обяснява племенникът на жената.

Яденето на питки от кал е хаитянска традиция далеч преди разрушителното земетресение.

Много бременни жени ги ядат, защото се смята, че са изключително богати на хранителни вещества, твърди пред ДПА Михаел Кюн, директор на германската организация "Помощ за света".

"Сега, разбира се, това е и от глад, но би било преувеличено да се каже, че хората са принудени да ги ядат поради кризата в Хаити".

Кюн е опитвал питките. "Не бих ги препоръчам за ядене. Но те не са спасение от глада и бедността, те са част от местната култура", подчертава той.

За 36-годишната Герие, майка на шест деца, замесването на калните питки е начин на живот. Тя става в 4 ч. сутринта и ги приготвя до 3 ч. следобед.

Правя по 100-150 всеки ден, казва тя, без да се откъсва от работата си и без да вдига глава. Всяка се продава по 13 цента.

Питките от кал са част от ежедневието в Сите Солей - точно както мръсотията, насилието и пренаселеността.

Според Кюн подобряването на хранителните стандарти в Хаити, най-бедната страна в Западното полукълбо, ще изисква увеличаване производството на хранителни продукти в страната и по-справедливото им разпределяне.

Трябва да има политика, даваща възможност на хората да купуват местни храни, вместо да се внасят, отбелязва той.

Кюн изобщо не е толкова "потресен" от питките от кал. "Спомням си, че в Германия, когато на майка ми й падаше косата, тя ядеше нещо, наречено "Kieselerde" (кремък), който съдържа много минерали".