Р азмерите на търговските центрове не винаги са свързани с покупателната способност на гражданите. Германия е истински рай в това отношение, но магазините й определено не са гиганти.
Страната не познава феномена на хипермаркетите, които обикновено са разположени в периферията на градовете.
Толерира се традиционният малък търговски център на една крачка от дома
Половината от новооткритите магазини са в различните квартали. Това е въпрос както на култура, така и на законодателство. По силата на културните и социалните си традиции германците предпочитат да пазаруват в близост до домовете си.
За разлика от Франция например, където се наблюдава силно концентриране на супермаркети в покрайнините на градовете.
Все пак има и изключения, например в Рур.
Там на 70 хил. кв. м е разположен търговският център "Центро"
Той включва повече от 200 магазини, ресторанти, кина. Годишно "Центро" е посещаван от около 23 млн. души.
Въпреки това центърът е изправен пред криза. Донякъде тя се обяснява с преминаването към еврото, икономическата рецесия, увеличаването на данъците, които направиха пазаруващите по-предпазливи.
Поради икономическото състояние, правителството реши да продължи работното време на магазините в събота до 8 вечерта.
Мярката цели да привлече и туристите от Белгия и Холандия, които не разбират как е възможно търговските центрове да затворят още в 16.00 ч. в събота.
Във Франция периферията на градовете се разриваше през последните трийсетина години. Така днес там се предлагат най-разнообразни услуги в хипермаркети, галерии, кина, ресторанти, агенции.
Общинските власти обаче се
опитват да върнат клиентите в центровете на градовете
малко поопустели за сметка на покрайнините.
Тенденцията за изместване на събитията към периферията не е нова. Тя започва с увеличаването на населението в крайните квартали, което пък налага постепенното създаване на удобства и изграждане на търговски центрове.
Привържениците на малките традиционни магазини се опасяват те да не бъдат погълнати от гигантите. Те изтъкват предлаганите само в кварталните магазини качествени и отбрани продукти, както и личното отношение.
Днес в търговските комплекси се извършва 30% от търговията във Франция. Делът им по отношение на малките магазини се увеличава всяка година с по 1% .
Само за миналата година търговските гиганти от периферията са привлекли 3 млрд. души.
Бившите комунистически страни са още в самото начало на търговията с огромни размери. До този момент масови бяха малките магазини и малобройните супермаркети.
Търговските гиганти напоследък си проправят път, но
впечатляват предимно с факта, че са нещо ново и различно
В Белград например отвориха врати два хипермаркета по подобие на Западна Европа.
Откриването им се превърна в истински празник. Различното е, че в тези търговски комплекси могат да се открият редки в Сърбия продукти.
Но иначе в тях има всичко, което предлагат и по-малките магазини в Белград. Освен това, макар и да звучи парадоксално, продуктите в хипермаркетите са по-скъпи, а сърбите все още имат притеснения относно доходите и покупателната си способност.
Средната месечна заплата за Сърбия е между 200 и 250 евро. Така че посещаването на гигантите е по-скоро заради идеята.
Напоследък за свое място на сръбския пазар се борят два хипермаркета - гръцки и словенски. Но и те служат по-скоро за място за разходка, където има възможност да се "позяпат" лъскавите витрини.
Хипермаркетите навлязоха на българския пазар през 1999 г.
когато "Метро Кеш енд Кери" отвори врати край София. Година по-късно се появи и първият магазин на австрийската търговска верига "Билла".
Засега тенденцията е да се увеличава избора за пазаруване в различните чуждестранни хипермаркети за сметка на българските като "Пикадили" и "Фантастико", смятат представители на бранша.
Откакто се появиха в България, хипермаркетите налагат нова култура в пазаруването. Българите свикнаха да пазаруват и в събота, и в неделя, в празничните дни.
Именно по празниците там настъпва стълпотворение от купувачи. Иначе все още се предпочита пазаруването за всеки ден, но има и потребители, които пълнят количките си с продукти за цяла седмица.
Хляб, салата, мляко най-често се купуват всеки ден от магазина наблизо.
В големите хипермаркети хората са привлечени от
непрекъснато предлаганите промоции и акции за продажби на ниски цени
Това наложи и малките магазини да обявяват промоционални цени. Но ниските цени в големите хипермаркети са за сметка на увеличения стокооборот, което малките не могат да си позволят.
Големите магазини като "Билла", "Кауфланд", "Рамстор" се намират в жилищните квартали, което е допълнително удобство. Не е за пренебрегване и доброто обслужване.
Факт е, че конкуренцията сред хипермаркетите нараства.
Масово се раздават рекламни брошури. Изследване на Shopping Monitor показва, че брошурите повлияват поведението на купувачите.
Малко повече от 27% от домакинствата у нас следят брошурите. Хората ги четат и купуват по-голяма част от продуктите, изложени в тях.
Поради нарастващата конкуренция "Метро", които започнаха с търговия на едро, преориентираха политиката си към масовия клиент.
Британската верига "Теско" и френската "Карфур" също имат апетит към българския пазар. Когато и те стъпят у нас наблюдателите на пазара предричат, че хипермаркетите ще започнат ожесточена борба за всеки клиент.
