Н ай-страстните пушачи в Европа са на Балканите, наричани заради това "бастиона на тютюнопушенето". Вредният навик засяга между 30 и 40% от възрастните хора в региона, информира БНР.
В тази част на Европа се пуши най-много, подчертава директорът на Световната здравна организация (СЗО) за Европа Марк Данзон, цитиран от АФП, на конференция за тютюнопушенето в София с участието на представители от редица балкански страни.
В този район на Източна и Югоизточна Европа досега бе отдялано твърде малко внимание на мерките за ограничаване на пушенето, допълни той.
Турция, Гърция и България, заедно с Италия, са най-големите производители на цигари в Европа, подчерта Маша Гавраилова, отговаряща за борбата срещу тютюнопушенето в българското министерство на здравеопазването.
Според Данзон причините са културни.
На Балканите цигарата се свързва със свободата и радостта от живота, както и с еманципацията на жената, докато в останалата част от Европа подобни асоциации от 20 години вече не са на мода, обяснява той.
9% от децата на 13 г. и 33% от младежите на 16 г. у нас пушат, съобщи българският министър на здравеопазването Светослав Гайдарски.
1/3 от смъртните случаи на хора под 70-годишна възраст в България и Румъния, както и 42% в страните от бивша Югославия, се дължат на вредния навик, изтъква Световната банка.
Освен това цената на пакет цигари местно производство в тези страни е съвсем достъпна. Цигарите струват колкото килограм хляб или ябълки, според доклад на Световната банка.
Повишаването на акцизите върху цигарите е ефикасно средство за борба срещу тютюнопушенето, особено сред младите.
Установено е, че 10% поскъпване на цигарите води до намаляване на броя на пушачите с 2 до 4%, отбелязва експерт от СЗО.
Следвайки тази логика, българското правителство реши да увеличи петорно цените на цигарите местно производство до 2009 г. България, която е трета в света по потребление на цигари на глава от населението, въведе в началото на годината задължение в ресторантите да бъдат обособявани места за непушачи и забрани пушенето в обществените сгради.
С оглед на присъединяването ни към ЕС, предвидено за 2007 г., България и Румъния, както и Хърватия, са синхронизирали законодателството си, посочи Данзон.
