Н якои хора си живеят отлично (поне според тях) сред лабиринти от натъпкани чекмеджета, кутии, рафтове и етажерки. Веднъж имах неблагоразумието да отворя такъв натъпкан шкаф и се оказах под лавина от всевъзможни предмети, сякаш чакали с години да бъдат освободени; повече не успях да ги сложа обратно, нито пък да го затворя. Тревожна работа.
Сами по себе си вещите не са нещо лошо. Да ги купуваме, събираме и да се обграждаме с тях не е нито абсурдно, нито ненормално. Бедата е там, че коварството им е безкрайно - намъкват се в живота ти, заемат пространството, карат те да мислиш, че от тях зависи оцеляването ти...
Вещоманът е привързан и към най-ненужното, което му принадлежи, той трупа, без да се наслаждава - защото насладата означава емоционална връзка с вещта, колекционерство, една друга страст, вече интелектуална и значима за човека.
Трите хиляди чифта обувки не правят Имелда Маркос вещоман
Тя има оправдание в страстта. Може да ги изброи, да посочи най-любимите си и в крайна сметка да направи от тях музей в Манила. Проблемът е, че започва голямото объркване на понятията "искам" и "трябва ми".
Трябват ли ни новите боти, или просто ги искаме? Сара Джесика Паркър внесе очарование в женската лудост по дрехи и обувки, но трябва ли да пазим връвчицата, която ни дадоха в родилния дом, картичките за 8 март, пластмасовата счупена лопатка в кухненското чекмедже, празните бутилки от зехтин, скъсаните и никога ненанизани гердани, пет кутии различни салфетки.
И като че ли не ни стига собствената склонност към събиране, пазим и детските налудничави колекции - плюшени играчки, ароматизирани листчета, изсъхнали флумастери...
Плюшкин живее у всеки
Преди да му се присмеем, нека отворим чекмеджетата и се огледаме в дома си - колко неща използваме наистина? И колко обичаме? Доста е зловещо, но точно в загубата на емоционалната връзка между човека и вещите се крие двойната деградация - от собственик човекът се превръща в роб, а вещта - в боклук.
Ето и един смешен в своята буквалност пример за тънката граница: в един от честите ми пристъпи на разчистване изхвърлих всички хартиени чанти от бутици, които пазех необяснимо защо.
След час разбрах, че в една от тях е останал чифт обувки, приготвен за обущаря. Хукнах по стълбите, за да спася любимите си "Пура Лопез", и без сянка от колебание се зарових в боклука. Когато вдигнах глава с обувките в ръце, до мен стоеше възрастна клошарка. "Твои са, твои са - каза тя. - Ти беше първа."
Ненаситната страст за притежаване не се интересува от реалната приложимост на предметите -
тя не различава полезните от ненужните
Една мила възрастна дама, нелишена от нищо, събира прилежно ВСИЧКО, което й падне - дори опаковките от кроасани и чипс на внуците си, сгъва и пъха навсякъде найлонови торбички (и нежно ги нарича "торбичици"), има платове и прежди, с които може да отвори малък магазин, но никога не плете и шие, а когато трябваше да й помогнем при пренасяне в друг апартамент, открихме 20 сапуна "Зелена ябълка", гранясали шампоани и два чувала чорапогащници.
Домове, затрупани с вехтории, които собствениците им отдавна са забравили като произход и предназначение, не са рядкост. Тук вещите са престанали да отразяват интимния свят на човека и живеят свой собствен живот.
В един апартамент в София, точно срещу Сатиричния театър, красиви стари столове, виенски лежанки, сребърни съдове, лампи с копринени абажури тъжно се търкаляха изтърбушени и прашни. А собственичката гордо показва пластмасовата дограма и "преустройството" на дома.
Минимализмът се опита да се намеси категорично
в цялата неразбория на отношението човек - вещ и заяви, че пространството трябва да се изчисти от вещи, да спре да бърбори, да се извива и огъва под тежестта им, за да чуе човекът най-накрая собствените си мисли.
Но някак си вещоманията успя да го надхитри - сега предметите са скрити зад огромни плъзгащи се стени, шкафове без дръжки хитро създават илюзията, че зад тях няма нищо, докато постепенно външно изчистеното пространство се насели отвътре със същите ненужности.
Съжалявам, сякаш казва човекът на минимализма, не мога да живея само с три еднакви вази върху етажерката, по-добре да видим как да усвоим пространството под стълбата, там има място за старите обувки... Може пък и да потрябват някога!
Хората, които струпват у дома си ненужни вещи
обикновено са лишени от нещо важно
и чрез тях се чувстват защитени, сигурни, организиращи света, върху който контролът им се изплъзва. Защо иначе материално осигурени хора събират боклуци по улиците и ги складират у дома си?
Празнотата в живота илюзорно може да бъде запълнена, уви, по два начина - с храна и с вещи, и от двете по много. Очевидно не става въпрос за пари - вещоманията не разделя хората по този признак.
В нейния мухлясал свят клошарят и притежателят на скъпи вещи са равноправни. Няма нищо лошо в това да искаме неща. Стига да съзнаваме, че не те ще ни направят по-щастливи.
