Д окладът за практиките на държавите в областта на човешките права през миналата година, който бе разпространен от Държавния департамент на САЩ, насочва вниманието към сериозната загриженост, предизвикана от проблемите в седем държави в света: Беларус, Зимбабве, Иран, Китай, Куба, Мианмар и КНДР (Северна Корея).
Общото между тези страни според Вашингтон били тоталитарните режими на управление. Властта в тези страни е в ръцете на правителства, които нямат никакво намерения да се разделят с нея, изтъкват от американското дипломатическо ведомство (вж. пълния текст в State.gov).
Представяйки изводите на ведомството си, държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс нарече Беларус "последния тираничен режим в Европа".
В Ирак проблемите с човешките права се дължат на неспособността на правителството да се справи с насилието и тероризма, които оказват влияние върху всички сфери на човешкия живот и са причина за множество политически мотивирани убийства, смятат във Вашингтон.
Онова, което липсва в доклада, е анализ на практиката по отношение човешките права в самите САЩ, посочва обаче "Ройтерс".
Американската страна отдавна е обект на остри критики заради отношението към задържаните в затвора в кубинската база Гуантанамо, а също в Афганистан и Ирак.
Забележките към Китай се мотивират с честите и сериозни нарушения, извършване от правителството, и използването на силите за сигурност при потушаването на протести.
Негативната равносметка за практиката в Иран и тамошното правителство в областта на човешките права бе допълнена с лишаването на редица лица да се кандидатират миналата година в президентските избори, което доведе до избора на предварително одобрения кандидат - Махмуд Ахмадинеджад, изтъква още Държавният департамент.
Редица арабски съюзници на САЩ също са обект на критики: Египет - заради манипулирани избори и изтезания в затворите, а Саудитска Арабия за физическите наказания, произволните арести и липсата на религиозни свободи.
Според доклада на Балканите като цяло и в Украйна са настъпили положителни промени в човешките права, демокрацията и законността. (Вж. още какво пише за България, както и докладите за 2003 и 2004 г.)
В Русия основното събитие през миналата година, което директно оказва влияние върху човешките права, е последователното съсредоточаване на управлението в изпълнителната власт, подчинена на президента, което води до ерозия в отговорността на властимащите пред народа, смятат от Държавния департамент.
В частта за Либия се изтъква, че въпреки някои мерки за подобряването на човешките права в страната, правителството в Триполи е предприело твърде оскъдни действия в тази насока през миналата година.
Социалистическата народна либийска арабска джамахирия е авторитарен режим, управляван от Муамар Кадафи от 1969 г., се отбелязва в началото на текста.
Държавният департамент изброява редица проблеми с правата на човека там - например неспособността на гражданите да променят правителството, отказване на справедлив публичен съдебен процес, мъчения, лоши затворнически условия, произволни арести, някои ограничения на гражданските права и свободи и др.
Докладът отбелязва, че все пак има известно подобрение. Наред с премахването на Народния съд през януари като пример е дадено и решението на Върховния касационен съд от 25 декември, когато съдът прие жалбата на българските медицински сестри и палестинския лекар и върна за преразглеждане тяхното дело.
Документът се спира и на отделни аспекти от правата на човека в Либия. В частта, посветена на мъченията и друго жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказания, документът се позовава на данни от "Амнести интернешънъл" и "Хюмън райтс уоч".
Припомня се, че чуждестранните медици, обвинени в умишлено заразяване на деца в болница в Бенгази, са били измъчвани с електрошок и побой, за да се изтръгнат от тях показания. На 7 юни либийски съд оневини 10 служители от силите за сигурност, обвинени в извършване на това насилие.
САЩ се спират и върху проблема с отказа на справедлив публичен съдебен процес. Те отбелязват, че либийският закон постановява съдебната власт да е независима, което обаче на практика не се спазва.
Като доказателство се посочва, че през май 2004-та либийски съд е осъдил на смърт шест чуждестранни медицински служители, обвинени през 1999 г. в умишлено заразяване на 426 деца чрез преливане на заразена със СПИН кръв.
Според някои сведения присъдите са били основани на признания, изтръгнати с изтезания от обвиняемите, допълва документът. Международните наблюдатели изпитват сериозни опасения, че липсва разследване на твърденията за мъченията, а разрешаването на случая се забавя с многобройни отлагания, заключава Държавният департамент.
