В Латвия имигрантите от руски произход наброяват 450 хил. души. Това прави 1/5 от населението на страната. Тези руснаци пристигат в Латвия след инвазията на Червената армия през 1940 г.
След обявяването на независимостта през 1991 г. започват да ги наричат "не-граждани". Рускоговорещите не са смятани за чужденци, правата им също не са по-различни от тези на латвийците.
Близо 9% от тях обаче не говорят местния език, а това е сериозна пречка.
Според Галина, която е руски произход, за да си намериш работа, трябва да положиш изпит, който удостоверява, че владееш латвийски на определено ниво.
"Когато се регистрирах на борсата по труда, професионалното обучение бе на латвийски. Затова поисках да посещавам безплатни курсове по езика.
Обясниха ми, че такива курсове се правят изключително рядко и така ми отказаха. Търсих работа в продължение на девет месеца. През цялото това време никой не ми предложи тези безплатни курсове", споделя Галина.
Съзнавайки проблема, латвийското правителство е убедено, че признаването на руския като втори официален език ще означава убиване на латвийската култура.
Особен е "статутът на не-граждани" на всички онези имигранти, установявали се в Латвия през петдесетте години, през които страната беше част от Съветския съюз.
Професиите на адвокати, лекари, чиновници са забранени за тях, въпреки че са ги упражнявали преди 1991 г. Няма точни данни колко от т.нар. "не-граждани" са загубили работата си - досега не правено нито едно проучване.
Единственият начин за тях е да положат изпит по латвийски, но мнозина смятат това за обида и отказват.
В Полша, в областта Силезия, живее германско малцинство. Това място все още носи духа на Студената война. Градчето Ополе преди 1945 г. е било част от Германия.
Историята на германското малцинство, населяващо тези вече полски земи е малко известна. По времето на комунизма да се говори за това е било негласно забранено.
Официално на полска територия не е имало нито един германец.
През 1989 г. визитата на канцлера Хелмут Кол във Варшава провокира делегация от Силезия, която излиза с лозунг, гласящ: "Хелмут, ти си и наш канцлер!"
И днес никой не може да каже с точност колко са германците в Полша. Трябва да бъде уточнено все пак, че тези хора са с немски произход, но не владеят езика на Гьоте.
Различни асоциации в Германия твърдят, че те са около 800 хил. Според посолството на Германия във Варшава броят им е 180 хил.
Въпреки всичко сигурно е, че германци и поляци живеят в добросъседство в Силезия.
У нас освен турско малцинство, което е най-многобройното, има роми, евреи, арменци, власи, както и руснаци.
Мнозина мислят, че руснаците са сред малцинствата, които се заселват у нас в ново време.
Най-голямата група обаче идва през 1919 година - 29 хил. души.
В резултат на различни миграции в края на XIX и началото на XX в. руснаци старообредци се заселват в две малки села - Айдемир край Силистра и Казашко край Варна.
Те и до сега се смятат за потомствени казаци, а днешните им наследници упражняват различни граждански професии в сферата на корабоплаването, както и в курортните комплекси по Северното Черноморие.
От 2000 г. федерацията "Союз соотечественников" обединява малцинството на постоянно живеещите в България руснаци, преселници от различни части на Русия, впоследствие от бившия Съветски съюз, потомци на емигранти белогвардейци.
Колективни членове на организацията са Руският камерен театър и Руската балетна школа. Федерацията "Союз соотечественников" осъществява своята дейност в съответствие с българската конституция.
Основната й цел е да поддържа руския език и култура сред общността.
В края на 90-те руското малцинство е представлявано от Съюза на руските граждани, от Обществото на белогвардейците, а преди 9 септември 1994 г. - от още 20 подобни организации.
Руското малцинство си върна сградата на бул. "Евлоги Георгиев", известна като Дом на българо-съветската дружба. Тя е била построена върху имоти, купени от белогвардейци.
Според преброяването през 1992 г. руснаците в България наброяват 18 хил. души. По нови данни те са 30 хил.
В последните една-две години руснаци купуват имоти в България, опитват и да придобият гражданство.
Според Закона за чужденците в България те могат да получат право на постоянно пребиваване у нас, ако направят инвестиция за над 250 хил. долара или имат бизнес.
Пет години след придобиване на разрешението за постоянно пребиваване и ако не са извършили престъпление, чужденците могат да кандидатстват за български паспорт.
