С едва 5% безработица Великобритания представлява едно невероятно изключение в не особено розовия европейски трудов пейзаж.
На пръв поглед всичко изглежда добре, но с тази подробност, че британските работници взимат между два и пет пъти повече болнични от колегите си в континентална Европа.
Връзката между безработицата и болничните е обект на проучване от двама изследователи, които поставят под въпрос доста от съществуващите представи за трудовия пазар на Острова.
Кристина Бийти и Стивън Фодъргил от университета в Шефилд са забелязали, че 2,7 млн. британци са излезли от трудовия пазар поради здравословни причини.
Това е 2,5 пъти повече от германците и 4 пъти повече от италианците.
Районите с най-голям брой нетрудоспособни са тези, където изоставянето на индустриалните производства е било най-брутално - околностите на Ливърпул, Североизточната част на Англия, бившите миньорски райони на Южен Уелс.
Според Бийти и Фодъргил при отчитане на данните за трудовата заетост не се взимат предвид преливанията от групата на безработните към икономически по-изгодната категория на нетрудоспособните.
През 1981 г. инвалидите са били 570 хил., а през 2003 г. броят им е нараснал 4 пъти.
Към това трябва да се прибавят още 500 хил. болни, които не са внасяли достатъчно в системата за национално осигуряване, за да получават пенсия за инвалидност.
И така, заключението на Бийти и Фодъргил е, че реалната безработица във Великобритания достига 10%.
През 2005-а в Германия отсъствията от работното място поради здравословни причини са достигнали най-ниското си ниво от 35 години насам, сочи доклад на Федерацията на здравноосигурителните каси.
Немските работници са взимали болнични средно под две седмици годишно, което е втори пореден рекорд.
Какви са причините за това явление разказва Ерика Цойке, ръководител на екипа, изработил доклада:
"В страна, която има висока безработица като Германия, напрежението е такова, че всеки се страхува да не загуби работното си място. В проучване от преди три години 2/3 от запитаните са отговорили, че ползването на болнични ще окаже негативно влияние върху работното им място.
Затова и много често те предпочитат да ходят на работа дори когато не се чувстват добре.
Според друго наше проучване хората със здравословни проблеми или по-възрастни работници се оказват по-скоро без работа или пред пенсия, което означава, че най-здравите остават на трудовия пазар, а болните биват по-бързо отстранявани от активното население"
У нас ширещата се преди време злоупотреба с болничните листове наложи да бъде въведена от юни 2005 г. наредба за медицинската експертиза на работоспособността.
За предишната година са издадени общо 2 480 667 болнични, сочат данните на Националния осигурителен институт.
Към тази статистика се числят и отпуските по болест, в които често излизат жените, станали жертва на домашно насилие.
Ако лекарите спазват наредбата, не могат да издават болничен лист за отпуск повече от 7 дни наведнъж и за повече от 40 дни в годината. Предишното положение позволяваше 10 дни еднократен отпуск по болест и 60 дни за годината.
Фалшивият болничен лист у нас вече се разглежда като фалшива данъчна фактура. От тази година болничните се изплащат от Националния осигурителен институт.
Отпуск по болест се дава след преглед при личния лекар или от някой от центровете за спешна помощ.
Сега и стоматолозите могат да пишат болнични, но само при заболявания от тяхната специалност.
Болнични се изписват при общо заболяване, злополука, наложително лечение или гледане на болен. Такъв отпуск може да получи единият от родителите, ако семейството е поставено под карантина или при бременност или раждане.
В отпуск по болест може да излезе и някой, който умишлено си е увредил здравето с цел да вземе болничен.
Злоупотребилите с алкохол или упойващо средство също могат да разчитат, че времето на тяхната неработоспособност могат да си починат в отпуск по болест.
За България все още са непознати обаче отпуските по болест с диагноза стрес, каквито се дават в някои европейски страни.
