Н ад 40 хил. души в Европа очакват трансплантация на орган, а десетима европейци умират всеки ден заради това, че не са им били присадени органи.
Положението във всяка една от 27-те страни на ЕС е различно и затова от известно време насам ЕК работи по хармонизирането на законодателствата в тази област и създаването на общоевропейска мрежа от донори.
Различия обаче има в някои от самите страни членки на ЕС. В Германия например положението е доста по-добро за пациентите, които живеят в североизточната част на страната, а причината е в ефективното сътрудничество между болниците и фондациите, които популяризират донорството.
Проф. Ноймайер ръководи нефрологичното отделение в една от берлинските клиники:
"2007 бе особено добра година и успяхме да направим 99 трансплантации на бъбреци. Това наистина е добър резултат, тъй като става дума за най-добрите резултати от 15 години насам. 3/4 от тези трансплантации бяха извършени посмъртно, което доказва, че този модел на сътрудничество функционира добре", споделя той.
Сътрудничеството, за което говори проф. Ноймайер, е създадено от DSO, германска фондация за даряване на органи.
Когато в дадена болница бъде открит потенциален дарител на органи за него веднага се съобщава на DSO. На място веднага пристига медицински екип и прави всичко необходимо за съхраняването на органите.
През 2007 г.
на всеки милион души в Германия се падат средно по 16 донори,
но в провинции като Берлин, Бранденбург и Мекленбург Померания числото е вече 20.
Въпреки добрите резултати, лекарите съжаляват, че не могат да намалят списъците с чакащи за трансплантация, тъй като в тях постоянно се записват нови пациенти, за които единственият шанс за живот е присаждането на орган.
Водеща страна в Европа по отношение на трансплантациите е Испания, където на всеки милион души има 34 донори. За сравнение Великобритания е с 13,4 донори на милион души, а Гърция едва с шест.
През 2006 г. в Испания 1550 починали са осигурили 3829 трансплантации, основно на бъбреци, черни и бели дробове. В рамките на самата Испания обаче трябва да се отлича прочутата с вината си област Риоха, където на всеки милион жители се падат 74,2 донори!
Важна предпоставка за тези добри резултати е фактът, че в Испания всеки гражданин се смята за потенциален донор освен ако не е оставил изрично и писмено уточнение, че не е съгласен с даряването на органи.
Не е за пропускане и фактът, че медицинските лица са добре подготвени и знаят във всеки един момент дали е възможна трансплантация. Въпреки че е много болезнено за опечалените, испанските лекари се обръщат веднага към близките на починалите, за да подготвят евентуална трансплантация.
ЕК иска да използва испанския модел, за да го наложи във всичките 27 страни. Целта на Брюксел е да се премине
от 27 хил. трансплантации годишно в ЕС на 42 хил.,
което ще облекчи състоянието на 75 % от болните хора, чакащи присаждане на орган.
В България много хора не познават закона за донорството и често това е причина да имат отрицателно отношение към даряването на органи.
Според едно от последните проучвания на Евробарометър едва 40% от българите изразяват готовност да дарят органи. Това поставя България в последната петица на страните членки на ЕС заедно с Румъния, Латвия и Австрия.
Само с един процент повече са тези, които биха дарили орган от свой починал роднина. Затова на промените в законодателството се възложиха надежди, че ще промени негативната тенденция.
Сега всеки българин е потенциален донор на органи, ако приживе не е декларирал обратното. Приета е и нова национална програма за донорството до 2013 г.
Съгласно закона за първи път министерството на здравеопазването финансира всички етапи от процеса на трансплантация от откриването на донор до едногодишното лечение на получателя на нов орган.
По експертни оценки една бъбречна трансплантация струва между 50-60 хил. лв., сърдечна трансплантация - 100-120 хил. лв., а стойността на чернодробна трансплантация е 120-140 хил. лева.
По-ниските цени в страни като Пакистан или Турция водят до развитие на т.нар. "бъбречен туризъм". Пациентите търсещи помощ в чужбина не рядко стават жертва на нелегални клиники. Но не само цените са причина да се търсят други начини.
В България се правят около 30 присаждания годишно, а нуждаещите са десетократно повече. Не са и малко проблемите. Понякога бъбречно болните например, подложени дълго време на диализа, стават непригодни да им се направи трансплантация.
Липсата на подходящи донори
принуждава лекарите да правят трансплантация само на пациенти в най-критично състояние.
Няма единна национална листа на чакащите за трансплантация пациенти, защото всяка болница има свой списък. Страната ни може да стане част от европейската агенция "Евротрансплант", но оттам могат да дават органи, ако и българската предоставя органи.
