А генцията MVRDV обединява група архитекти, които от няколко години насам участват в конкурси за едни от най-грандиозните проекти.
Стилът на тези архитекти се запомня лесно - меланж на цветовете, игра със светлината, взаимодействие между отделните нива и подчертана привързаност към неочакваните форми.
Целта на групата архитекти от Ротердам е да изненадват публиката и именно това се случи по време на Световното изложение в Хановер през 2000 година, когато именно тази агенция бе проектирала щанда на Холандия.
Какво представляваше той?
Представете си постройка, която е нещо средно между нефтена платформа и детски конструктор със 6 етажа, представляващи разнообразието на холандските пейзажи.
На партера са пресъздадени дюните - става дума за големи количества бетон, които служат за опора на горното ниво. То пък представлява голям килим от червени и жълти хризантеми.
Един етаж по-нагоре се виждат огромни саксии за цветя, през чиито прозрачни стени се виждат коренищата на дървета от ниво 4.
Трудно е да си представиш дъбова гора на 20 м. от земята, но точно това бяха предложили холандските архитекти.
Дърветата имат и друга функция, тъй като стволовете на някои от тях служат за колони на двете последни нива. На предпоследното от тях се вижда "стаята с дъждовете", която няма стени, а завеси образувани от милиони капчици, които пък идват от езеро на покрива.
Получи се така, че благодарение на архитектите от MVRDV, Холандия за първи път се оказа на толкова високо ниво. Те пък от своя страна станаха известни извън пределите на Холандия.
Около швейцарските архитекти Херцог и Демюрон се заговори предимно покрай новата галерия за модерно изкуство "Тейт" в Лондон.
Освен това те са носители на много международни награди като най-престижната сред тях е Прицкер прайс. По-интересното обаче е, че получиха и френската награда "Сребърен екер" за сграда със социални жилища в 14-ти парижки район, на улица "Des Suisses".
Сградата, в която има 57 жилища, не само че не привлича с нищо посетителя, но и отблъсква околните жители с металните щори, които покриват цялата фасада.
Дълго време, съседите са писали жалби и петиции, но напразно. Тази сграда бе построена между две малки парижки постройки от началото на 20 век. Съседите смятат, че черната й фасада загрозява.
Будапеща е една от европейските столици известни с архитектурните си традиции.
При последното творение, Националният театър, изграден на брега на Дунава, грешките и недоразуменията са се оказали малко повече. В началото е имало идея постройката да изглежда като кораб.
Тя наистина има нещо общо с корабите, но когато се приближи човек забелязва колони в нещо като дорийски стил, статуи, които сами по себе си са красиви, но ни най-малко не подхождат на останалата част.
И тъй като на сградата липсвало нещичко, решили да добавят една кула висока 3,5 метра, която придава малко странен вид на сградата. В крайна сметка, Националният театър се е превърнал във витрина на претрупани кичозни архитектурни стилове.
Когато открили официално театъра, съвсем случайно било установено, че точно под сградата минава линия на метрото.
И още една любопитна подробност: след откриването се оказало, че има места, откъдето не може да се види нищо от това, което става на сцената. Веднага било взето решение обаче: създали абонамент за слепи хора.
Преди 15 години 90% от архитектурните проекти в България не се реализираха, сега е точно обратното - такива са 10 на сто от проектите, твърдят от Съюза на архитектите в България (САБ).
Истинска архитектура се получава, когато има съвпадение между възможностите на архитекта, парите и културата на инвеститора, отбелязва арх. Серафимов.
Днес сме свидетели на шарения, безвкусица и безстилие.
В архитектурата се наложи "мутробарока", мода, която акцентира върху цената на сградата, но не и върху естетическите й качества. Към това увлечение се прибавя и техницизма.
Голяма част от новите бизнесцентрове, административни сгради и хотели, които изникнаха в София представляват прекалено голямо струпване на бетон и алуминий в дълбочина и височина.
Освен че не се вписват в традиционната атмосфера на града, построяването им е свързано с отнемане на част от зелените площи и това неминуемо ще доведе до промяна на микроклимата.
Такива сгради като гранд хотел София, хотел Даун Таун с неговото средновековно казино, приличащо на макет от филм, буквално затапват погледа на минувачите.
Разрушават прекрасни стари софийски сгради вместо да бъдат реставрирани.
Така се случи и със сградата на старото кметство. Направената възстановка на фадасата не е сполучлива и по-скоро прилича на фалшива имитация.
Съвсем новите административни сгради пък са с прекалено претенциозни фасади и по-скоро загрозяват пейзажа. Явно при тях умишлено е търсена някаква оригиналност, но само е търсена.
Няма я сградата, защото го няма еталона, обясняват архитектите. Всеки завършил архитект е свободен агент на пазара. А и архитектите са доста зависими от строителните фирми.
От САБ отбелязват, че архитектът ще стане свободен творец може би след като влезе в сила законът за камарата на архитектите и цената при проектиране престане да бъде определяща при избора на проектант.
