П рофесионализмът на журналистите в България запада, в медиите се толерират сензационните и жълтите новини, а обществото не оценява колко важна е свободата на словото.
Има спад в следването на професионалните стандарти, има симптоми за цензура и наличие на устойчива повсеместна автоцензура на репортерите и редакторите - но това още не е най-големият проблем в този сектор.
Това са заключения в годишната класация "Индекс за устойчивост на медиите" (MSI), която Американската агенция за международно развитие (USAID) прави от 2000 г.
В анализа са участвали български специалисти, представители на регулаторни органи, асоциации и неправителствени организации. Техните заключения са проверени от международни специалисти в централата на Международния борд за проучвания (International Research&Exchanges Board) във Вашингтон, който публикува доклада.
В доклада, за който информира в. "Дневник", се подчертава, че упадъкът в качеството не журналистиката не се дължи на недостиг на източници, а заради тенденцията да се търси забавление за сметка на новините и информацията. Програмните схеми са балансирани, но забавленията, викторините и риалити шоу видимо започват да доминират дори в обществените медии.
Качествената журналистика е недоразвита и там, където я има, е дело на отделни репортери, а не е резултат на цялостна редакционна стратегия. Забелязва се специализация сред журналистите, но те продължават да са натоварени и с тичане след общи теми, пише в анализа.
В него се твърди, че
в България има масова автоцензура,
тъй като някои медии или са притежание на бизнес групировки, или собствениците им са обвързани с политически и бизнес интереси.
Редакционната политика и продажбите защитават тези интереси. Медиите се въздържат от критични репортажи или разследване на бизнеса на собствениците, докато нередности при конкуренцията се отразяват нашироко.
Това е особено видимо в малките регионални медии и предимно в градовете с по-развита икономика. Там журналистите са неопитни и необучени и лесно податливи на автоцензура. Тя се е наложила като тревожно повсеместна практика от години и, изглежда, е невъзможно да бъде преодоляна.
Плурализмът на медийната среда не се е променил. Властта не ограничава достъпа на читатели, зрители и слушатели до различни източници.
Електроните издания на вестниците и списанията са недоразвити
най-малкото поради ограничения брой хора с достъп до интернет. Българите се радват на неограничен контакт с чуждестранни медии, но едва 16% от тях владеят друг език до степен да ползват информацията в тях.
През 2005 г. няма промяна в прозрачността в собствеността на медиите - в частния сектор такава прозрачност изобщо не съществува, се казва в доклада. Формално собствениците са добре известни, но има сериозни съмнения в обществото, че зад тях се крият реалните собственици. Отчасти това се дължи на някои офшорни трансфери, подставени акционери - притежатели на дялове.
Два телевизионни канала -
"7 дни" и СКАТ - са с откровено националистически и пропаганден тон.
Те са собственост на хора, свързани с икономическите и партийни кръгове на бившата комунистическа партия, констатира анализът на Индекса за устойчивост на медиите.
През 2005 г., година на парламентарни и частични местни избори е имало примери на политическо влияние върху медии и употребата им от популисти за градене на имидж, който в един случай дори е довел до печелене на гласове, далеч надхвърлящи аудиторията на медията.
Очевидно в доклада се има предвид случаят с успеха на "Атака" на парламентарните избори.
Големи медии участват в политически пропагандни кампании на кандидатите, плащащи най-много. При малките медии пък има случаи, в които само покрай парламентарните избори те са събрали от рекламите на кандидати целия си годишен бюджет.
Кабелните телевизии запълниха така 30-50% от приходите си за 2005 г. и продаваха за политическа реклама почти 50% от ефирното си време, са казва в доклада.
Медиите се управляват като търговски дружества, тъй като няма закони, изискващи по-специален режим за собственост в този сектор. Рекламите остават основен източник на финансирането им, което пък обвързва икономически и политически медиите с определени рекламодатели.
Рекламните агенции работят професионално и според правилата на свободния пазар, но проблемът е, че този сектор остава частично монополизиран. Тесните връзки между агенции и медийни структури водят до фаворизиране.
Рекламодателски конгломерати създадоха собствени медии
за постигане на максимално покритие на целевите си групи. Такъв пример за обвързаност с рекламисти и целенасочено разпределяне на рекламни бюджети е Би Ти Ви.
Големите електронни медии използват пийпълметрични данни, но това далеч не е масова практика. При малките и регионални медии пък парите се раздават според прищевките на бизнесмени и заради комисиони, а не според замерването на аудиторията.
Като цяло рекламните агенции работят със стари данни и не отчитат променящата се публика и таргет групи, твърди докладът.
Пазарът не действа върху медиите отчасти заради липсата на достоверни рейтинги и данни за тиражите. Единствената пийпълметрична група TNS е в партньорство с местния бизнес, а обективността на пийпълметричната й система е обект на сериозни съмнения, защото собствениците й имат участие в медии и рекламни агенции.
Алтернативата на австрийския консорциум GFK все още е на етап проект.
Бюрото за независим одит на тиражите е недостоверно.
Данните му не се използват от рекламните агенции за планиране.
Заплащането на журналистите е относително високо спрямо другите сектори на икономиката, но това важи изключително за националните медии. В регионалните се дават минимални работни заплати, често се избягва предлагането на трудови договори, а доплащането става според личните капризи на собственика.
Така
новинарите са финансово зависими от издателите
в една нестабилна работна среда с високо текучество и загуба на опитни кадри към други сектори.
Почти напълно отсъстват специализирани репортажи за неправителствения сектор, за малцинствата и за хората в неравностойно положение, макар в тези ниши да се случват много неща.
Медиите, излизащи на езиците на малцинствата, не успяват да се развият, независимо че няма политически или законови ограничения върху тях. Потенциалът им е нисък поради това, че малцинствените групи са малочислени, разпръснати из страната или не проявяват голямо желание да се интегрират в обществото.
Новините на турски език по държавната телевизия срещат остра съпротива от националисти в парламента.
Като отчетлив напредък докладът смята приемането на етичен кодекс в журналистиката, коментирано като инвестиране в доброволно вътрешно регулиране на занаята. Действието му обаче е "в пелени", тъй като тепърва се формират структури, а прилагането е проблематично.
Корупционните практики сред журналистите са ограничени и няма регистрирани случаи за пряко подкупване. Съществуват обаче "стимули" като безплатни пътувания или предлагане на бонуси като назначаване на близки или роднини на журналиста.
Няма драстични случаи на нападения срещу журналисти, но пък и обществото не се възмущава, когато пребият новинар. Вероятно такива инциденти не е имало и защото през 2005 г. нито една национална медия не е излъчила голямо разследване на корупция.
