Д а си представим свят, в който улиците са обградени от видеокамери, които алармират властите за всяко подозрително движение.
Свят, където полицаите могат да четат мислите на потенциалните престъпници и да ги арестуват, преди още да са извършили нещо лошо. Свят, в който арестантите не ги разпитват, защото мозъците им ги предават веднага.
Това звучи като сценария на филма на Спилбърг "Специален доклад", но всъщност описва една много близка реалност. Дали тя е по-безопасна от нашата обаче, или е по-страшна?
Въпросът е актуален, тъй като американското и други правителства инвестират милиони долари в нови технологии за декодиране на мозъчната активност, съобщава в. "Вашингтон пост".
С напредъка на невротехнологиите този въображаем свят вече не е научна фантастика и хората трябва да се замислят не само за личната си сигурност, но и за гражданските си права и свободи.
Един от последните примери за напредъка на Големия брат е системата за видеонаблюдение "Персептрак" на "Церниум корпорейшън", инсталирана в университета "Джон Хопкинс".
Тя бе разработена в рамките на проект за създаване на интелигентни системи за видеоанализ, финансиран от Агенцията за висши проучвания в областта на отбраната - централната агенция на щатското министерство на отбраната. За разлика от простите системи за наблюдение, "Персептрак" комбинира камерите с интелигентна компютърна система.
Той използва алгоритми, за да анализира видеопотока и да засича подозрителни действия, като присъствието на хора в отцепени райони, събирането на големи групи или пакети, оставени без надзор. Инсталирането на системата е довело до 25% намаляване на престъпността в университета.
Това обаче е само началото. Скоро полицията ще може да наблюдава подозрителната мозъчна активност от разстояние. Новите достижения на невротехнологиите скоро ще позволят на контролните органи да засекат кога човек е особено нервен, знае нещо, което го кара да се чувства виновен, и даже, в по-далечното бъдеще, кога си мисли "Остава час до експлозията на бомбата".
Днес науката за декодиране на мозъчната активност е още в детството си. Различни правителствени агенции обаче влагат огромни средства в отрасъла, въпреки разликите в мненията на учените за точността и сигурността на технологиите.
Въпреки това част от тях вече са реалност. През 2002 г. Центърът за секретна електронна информация обяви, че НАСА разработва устройства за мозъчен мониторинг за летищата и смята да въведе външни сензори в скенерите за пътници, за да събира електрическите сигнали от мозъците им.
Съобщението предизвика буря от негодувание и скептицизъм в научните среди, тъй като специалистите смятаха, че за постигането на това е необходима машина за електроенцефалограма, закачена направо за скалпа.
Същата година обаче учените от университета в Съсекс адаптираха технологията за засичане на сърдечния ритъм от разстояние до 1 м за мониторинг на мозъчните сигнали. Макар и още да съществуват ограничения в технологията, е ясно, че разрешаването им е само въпрос на време.
В момента се разработва детектор за мозъчна активност, който използва светлинни лъчи, преминаващи през черепа, които измерват промените в нивата на кислорода в мозъка и така анализират кои от регионите му са най-активни.
За момента технологията се състои от лента за глава със сензори, контролна кутия за събиране на данните и компютър за анализа им. С помощта на правителствените пари обаче всичко това става все по-компактно и лесно преносимо и скоро вратата към дистанционното разчитане на мисли ще бъде отворена.
Засега няма място за паника. Властите още не могат да четат мислите ни. За момента тези технологии само измерват промените в мозъка, но не могат със сигурност да засекат конкретни мисли и намерения. Учените обаче работят върху връзката между тези сигнали и различни умствени състояния като възприятие и намерения.
Въпросът е: колко време ни остава, преди да заживеем в света, предречен от Оруел в романа "1984"?
