У краинският бизнесмен и депутат Константин Жеваго опитал още преди половин година да придобие контрола върху металургичния комбинат "Кремиковци", но в последния момент българското правителство поставило допълнително условие - да финансира водещия футболния клуб ЦСКА, твърди украински вестник.
Жеваго и сега се канел да стане новият собственик на ЦСКА.
Информацията за преговорите за покупка на българския шампион, който не беше лицензиран за участие в европейските футболни турнири, потвърди пресаташето на милиардера Максим Прасолов, цитиран от украинския икономически вестник "Дело".
"Не изключваме вариант за покупката на ЦСКА.
Надяваме се, че до седмица по този въпрос ще има повече яснота и ще може да говорим по-подробно. Каквито и да е финансови подробности по евентуална сделка ще станат известни до две седмици", коментира Максим Прасолов.
Инвестиции между 500 и 650 млн. щатски долара, както и 60 млн. и 120 млн. долара за очистващи съоръжения - това са основните предложения в офертата за придобиване на "Кремиковци" от "Ворскла стийл", собственост на Жеваго.
Офертата предвижда още изключване на посредниците в търговската дейност на комбината, изцяло нова търговска политика, мерки за квалификация на персонала, както и социални дейности, например жилищно строителство.
Константин Жеваго държи 30% от облигациите по заема на "Кремиковци" от 325 млн. евро. През април украинският милиардер предложил 25 млн. евро за плащане по облигационната емисия с номинал 325 млн. евро, а за останалата част от главницата поиска преструктуриране. Това искане бе отхвърлено от останалите облигационери.
Днес Константин Жеваго посетил за кратко "Кремиковци" и по неофициална информация се срещнал с премиера Сергей Станишев.
Константин Жеваго е собственик на клуба "Ворскла", гр. Полтава.
БГНЕС припомни, че на 4 юни т.г. изтече срокът, в който "Глобал стийл холдинг" на Прамод Митал трябваше да изплати облигационния заем от 325 млн. евро. Това не се случи и притежателите на дълговите книжа, обезпечени с активи на "Кремиковци", могат да станат собственици на 71% от капитала на металургичния гигант.
Съществува възможност чужди инвеститори да купят облигациите и после сами да вземат активите.
Най-вероятно развитие ще има след 17 юни, за която дата е насрочено делото по искането за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност.
Според офертата на другия кандидат-купувач за "Кремиковци" - "Арселор Митал", 500 млн. евро ще бъдат отделени за капиталови разходи в "Кремиковци" за период от 5 години, но при придобиване на всички активи след несъстоятелност и ликвидация на предприятието.
В момента Прамот Митал е собственик на 71% от капитала на "Кремиковци". Останалите 29% от акциите са собственост на българската държава.
В същото време пиар агенция съобщи, че представители на стоманодобивната компания
"Арселор Митал" подписали рамков меморандум с двата синдиката в "Кремиковци" АД
С документа се поемали ангажименти по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в случай, че "Арселор Митал" стане мажоритарен собственик на завода.
Компанията се ангажирала да инвестира в съществени екологични подобрения, които щели да бъдат направени в самото начало, ако компанията бъде избрана да управлява завода за срока на производство по несъстоятелност, ако има такъв.
Компанията съобщи по-рано този месец за подписването на мащабно споразумение за подобряване в по-голяма степен на стандартите, свързани със здравословния и безопасен труд с профсъюзите, представляващи служителите й по света.
Споразумението било подписано от Арселор Митал, Европейската федерация на работниците в металообработването, Съюза на металурзите и
Международната федерация на работниците в металообработването
на 3 юни, се посочва в съобщението.
В глобалното споразумение се признавала съществената роля на профсъюзите за подобряването на условията на труд: определят се минимални стандарти за всеки обект, управляван от компанията, с цел постигане на резултати на световно ниво.
Тези стандарти включват ангажимент за сформиране на съвместни комитети по хигиена и безопасност на труда с участието на ръководството и профсъюзите, както и за програми за обучение и образование с цел постигане на цялостно съществено въздействие върху условията на труд във всички обекти на компанията.
В същото време обаче министър-председателят Сергей Станишев заяви, че
"държавата не може да се намеси директно в създалата се ситуация
около ПФК ЦСКА, но това е отбор символ на България и значи много за футбола и спорта у нас".
Така Станишев обяснил причината да покани на среща представители на привържениците на ЦСКА, членове на Управителния съвет на ПФК ЦСКА, президента на Българския футболен съюз Борислав Михайлов и председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева.
Премиерът обяснил, че е загрижен не само за финансовото състояние и отнетия лиценз на отбора, но и за неяснотите около собствеността на футболния клуб и тази била причината за назначените от него миналата седмица проверки.
От Държавната агенция за национална сигурност се очаква да установи чия е собствеността и кой е притежателят на мажоритарния пакет акции на клуба, за да може да се водят преговори с него.
"Известно е, че Националната агенция по приходите извършва проверка на финансовото състояние на ПФК ЦСКА. Важно е за хората, които в момента управляват футболния клуб, да знаят колко и какви задължения има той към държавата, ДАМС и кредиторите, за да могат да ги обслужват изрядно.
Това ще позволи да получат лиценз за вътрешното първенство и да продължат да се състезават в "А" професионална група. Кризата в ЦСКА трябва да се използва за оздравяване на цялата система, за постигане
на прозрачност и въвеждане на ясни правила при финансирането, управлението и собствеността на футболните и спортни дружества в България", посочи министър-председателят.
Според него стъпка за постигането им е да не се допуска дружества, регистрирани в офшорни зони, да бъдат собственици на футболни клубове, и да се засили общественият контрол чрез изграждане и поддържане на публичен регистър на собствеността им.
Щяла да бъде обмислена и възможност за промяна в законодателството, която да допусне влизането на синдици във футболните клубове, ако са изпаднали във финансова криза.
