В България го познаваха и обичаха. Преди 30 години именно у нас беше първото задгранично турне на Театъра на "Таганка", "Балкантон" му издаде дългосвиреща плоча "Автопортрет", тук излезе за първи път в превод негово стихотворение - "На братските могили".
След това като че ли модата отмина. Довчерашните бунтари запяха в прослава на капитализма. Мъжествените, честни, страстни строфи на Висоцки бяха обявени за старомодни и наивни. Разбира се, това беше глупаво и дълбоко провинциално.
Междувременно го издаваха във Франция, превеждаха го на полски и на норвежки, в Лондон поставяха пиеса по песните му, в Канада го записваха на френски, в Израел на иврит, в САЩ на английски... А у нас БНТ установи, че уникалните записи на спектаклите на "Таганка" в България са изтрити от рулоните. Поне да ги бяха продали...
25 години без Висоцки. Удивително е, колко свежо и чисто звучи и днес гласът му, колко остро и болно пронизват думите му.
Един сам човек, с една китара, се изправи срещу света, срещу живота, срещу злото. Разбира се, не оцеля. Но поне опита, в този безумен полет над кукувичето гнездо.
И може би е по-добре, ако огромната популярност е отстъпила на едно по-истинско, макар и по-ограничено признание. Защото всички го слушаха, но колко наистина го чуха? Колко се опитаха не само да вземат от неговото изкуство, но и да дадат, да се променят, да бъдат по-честни, по-добри?
Конюнктурата си отива, но винаги идва нова. Изкуството не може да промени материалния свят - но може да промени нас. Или поне да ни загатне какви бихме могли да бъдем...
25 години без Висоцки. Четвърт век с неговите непокорни коне, завръщащи се кораби и простреляни вълци. С ласкавата "скалолазка" и с необикновено красивите цветя от неутралната полоса.
Разбира се, по-лесно е да забравиш, още по-лесно е изобщо да не знаеш. Но песните на Висоцки ще са все там, на върха. Макар и пламтящи от жизнелюбие, те са противопоказни на епидермалното развлечение.
Те напомнят, че изкуството е не само върховно удоволствие, но и върховно усилие, изпитание. Дори страдание. То е смелост пред бездната на истината. За да имаш право да кажеш: "Жжет нас память и мучает совесть / У того, у кого она есть".
На 25 юли т.г. се навършиха 25 години от смъртта на Владимир Висоцки. По този повод в столичната галерия "Париж" на ул. "Париж" 8 (Gallery-paris.com) фотографът Зафер Галибов откри изложба с 25 негови снимки, придружени от 25 стихотворни фрагменти.
Може да разгледате експозицията "Владимир Висоцки. 25 години след..." до 29 юли там или онлайн, в сайта на галерията.
