Учените предполагат, че междузвезден прах може би е оказал "обратен" парников ефект върху Земята.
Американски и руски специалисти твърдят, че е възможно облаци от междузвездни молекули, акумулирани в земната атмосфера, да са охладили планетата, предизвиквайки почти пълното й заледяване.
Някои геолози обаче не са съгласни с тази идея.
Тя противоречи на геологическите находки, заявява Даниел Скраг, геохимик от Харвардския университет в Кембридж, щата Масачузетс.
Той отбелязва, че изглежда е имало драматични промени във въглеродния цикъл на Земята милиони години преди големите захлаждания - обстоятелство, което привържениците на хипотезата за прашните облаци не са в състояние да обяснят.
Александър Павлов от университета в Колорадо, Боулдър, и колегите му обаче са изчислили, че техният механизъм за охлаждане на климата е бил почти неизбежен.
Според тях поне два пъти през последните 2 млрд. години Слънчевата система трябва да е преминавала през облаци космически прах, достатъчно плътни, за да причинят и двете заледявания на Земята.
Те предполагат, че е възможно двете големи застудявания - преди 600 млн. и 750 млн. години - също да са предизвикани по този начин.
Тези застудявания са били много по-сурови от обикновените ледникови периоди.
Те са задвижвали самоускоряващ се процес, при който растящата ледена покривка е отразявала все по-голяма част от слънчевата светлина, връщайки я обратно в Космоса, като по този начин е предизвиквала допълнително охлаждане и образуване на още повече лед!
Заледяването вероятно е започвало от полюсите и е стигало чак до екватора, сковавайки планетата в дълбоки ледове.
Въз основа на геологическите находки с голяма степен на сигурност може да се твърди, че на няколко пъти в историята си Земята почти изцяло се е покривала с лед.
Изтъкваните причини са много, но Павлов и колегите му твърдят, че нито една от тях не е достатъчно убедителна.
Те все пак настояват, че собствената им хипотеза - за космическия прах - е по-правдоподобна от останалите.
В нашата галактика има множество гигантски молекулярни облаци - огромни струпвания от молекули, - които биха могли да се вплътнят до песъчинки от прах.
И понеже Слънчевата система се движи през галактиката, тя преминава през подобни облаци по веднъж на всеки 100 млн. до 1 млрд. години.
Павлов и колегите му са изчислили каква част от този прах би могла да бъде засмукана от гравитационното поле на Земята, за да изпълни атмосферата.
Тези прашинки отразяват слънчевата светлина, но в същото време поемат земната топлина и я изпращат в Космоса, с други думи - действат като диаметрална противоположност на парниковите газове, охлаждайки планетата. Подобен ефект на охлаждане е бил наблюдаван след изригването на вулкана в планината Пинатубо във Филипините през 1991 г., когато в атмосферата е било изхвърлено голямо количество прах.
Учените са изчислили, че охлаждащият ефект от преминаването на Земята през гъст молекулярен облак би бил най-малко два-три пъти по-голям.
Това, твърдят те, би било достатъчно, за да предизвика охлаждане, като резултат от което почти цялата планета да бъде скована в дълбоки ледове.
А ако Земята се намира в ледников период, дори молекулярен облак с не чак толкова голяма плътност би могъл да я заледи!
Едно голямо охлаждане би могло да продължи около 10 млн. лиона години - много по-дълго от времето, необходимо на Слънчевата система, за да пресече един типичен молекулярен облак.
Трябва да се отбележи обаче, че ледовете биха започнали да се топят едва когато вулканите изхвърлят в атмосферата достатъчно парникови газове.
Учените допускат, че би могло да има надеждни геологически доказателства за преминаването през молекулярен облак.
Междузвездният прах е обогатен с изотопа уран-235 - близък до онзи, който се среща в изобилни количества на Земята.
Този прах може постепенно да се е натрупвал в атмосферата и да се е просмуквал в утаечни скали по време на големите ледове.
Скраг се съмнява, че подобни доказателства, ако такива изобщо си заслужава да бъдат търсени, биха били убедителни.
Той признава, че не може да разбере как една евентуална извънземна причина на големите захлаждания би могла да обясни близкото време на тяхното появяване.
"Защо две от тях са се случили толкова скоро едно след друго (съответно преди 600 млн. и 750 млн. години), а след това са престанали?", недоумява ученият.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!