Трудният достъп до медицинска помощ

Д а получиш медицински грижи, когато си имигрант или нямаш документи е практически невъзможно. От една страна е трудно човек в подобно положение да осигури финансирането, а от друга - законовите препятствия отрязват достъпа до болниците.

Повечето от тези хора предпочитат да страдат и да търпят болката, отколкото да попаднат в администрацията, където рискуват да бъдат забелязани и експулсирани.

Именно поради тази причини в Германия Малтийският орден е открил два медицински центъра - в Кьолн и Берлин - където лекарите идват доброволно, а пациентите имат гаранцията, че няма да бъдат обезпокоявани от полицията.

25 хил. са нелегалнопребиваващите в Кьолн,

казва Херберт Брекер, пенсиониран общопрактикуващ лекар, който работи безвъзмездно в медицинския център на Малтийския орден.

30% от тях идват от Латинска Америка, други 30% са от Африка на юг от Сахара. Останалите са от най-вече Косово и Близкия изток.

Това са предимно млади хора, които работят в Кьолн, за да издържат семейството в родината си. Мнозина имат сериозни проблеми със зъбите и трябва спешно да отидат при стоматолог, защото болките им са непоносими.

Хората, които идват в медицинския център, като цяло са по-болни от тези, които отиват в другите кабинети.

70% от пациентите му са незаконно пребиваващи, а останалите са немци, останали без медицинска осигуровка,

защото са останали безработни, след като са практикувала свободна професия, и не могат вече да плащат вноските за частни осигуровки.

Всяка седмица в медицинския център на Малтийския орден има десетки спешни случаи.

Очаква се орденът да открие скоро два консултативни центъра в Мюнхен и Дармщат. Първият негов център, отворен през 2000 г. в Берлин, приема годишно 2000 души.

Преди около половин година френската хуманитарна организация "Лекари на света" отвори в един от крайните лондонски квартали, Тауър Хамлет, център за консултиране на социално слаби.

Съвсем близо до лондонското Сити, Тауър Хамлет представлява точното обратното на прочутия бизнес квартал.

Населяван от имигранти, които живеят в окаяни жилища, кварталът в Източен Лондон е един от най-бедните в цяла Великобритания.

Френската клиника на "Лекари на света" се е установила в сградата на британската хуманитарна асоциация "Праксис" и два пъти седмично лекар, две сестри и двама асистенти консултират болните имигранти, бездомни и социално слаби.

Установяването на "Лекари на света" не е било съвсем безпроблемно, тъй като решението на организацията да помага в столицата на една от най-богатите страни в света се е възприело първоначално като обида към британската здравна система.

Днес обаче английските здравни експерти вече са се убедили в ползата от работата на френските лекари в този лондонски квартал, където заболяванията от диабет и туберкулоза са 8 пъти над средното за страната ниво.

Продължителността на живота в Тауър Хамлет е с 6 години под тази в богатите райони на Лондон.

В началото на годината у нас бе създаден специален здравноосигурителен фонд за хора от социално маргинализирани групи.

Идеята е всички да могат да се лекуват в добри болници. За реализирането й правителството отпусна на фонда 5 млн. лв., които са предназначени за лечение на българи, които нямат доходи и имущество.

От фонда могат да се възползват и хора, които нямат здрави вноски, но не могат да платят за лечението си.

Всички те са извън системата на здравното осигуряване и социално подпомагане, но за да се ползват от фонда те трябва да подават молба-декларация чрез директора на някоя болница до социалните служби, т.е. те трябва да докажат, че са бедни.

В социалната служба лишените от всякакви средства хора - клошари, бездомници, просяци, трябва да попълват анкета, след което службата привежда парите за тяхното лечение на болницата.

При спешните случаи пациентите няма да бъдат връщани, а ще попълват декларацията, след като състоянието им се стабилизира.

Към тази цялата тази процедура има и седем условия. Две от тях изискват пациентите да не са ходили в чужбина, както и да не са продавали имот.

Преди последната реформа в здравеопазването спешните случаи на бедни и безпризорни хора бяха откарвани в болницата в Кремиковци.

Повечето тях по това време бяха изоставени от децата си възрастни хора, които доживяваха края на дните си в здравното заведение.

При създаването на фонда в други градове по инициатива на кметовете в общинските болници имаше кабинети за бедни и здравно неосигурени.

Там, където общината можеше да си позволи, издръжката бе за сметка на общинския бюджет.

Сегашният модел на медицинска помощ за хора без средства има съществен недостатък - парите за бедните пациенти на болниците се бавят заради много документация и проучвания.