Б ългария ще остане дестинация за бедни туристи и след десетилетие. Това сочи анализ на Световния съвет по туризъм (World Travel & Tourism Council) за развитието на сектора в световен мащаб до 2016 г. Изследването обхваща 174 страни и е публикувано на сайта на организацията WTTC.org.
За пазара на туристически услуги в България експертите прогнозират умерено развитие, което запазва сегашния темп. По този показател страната е поставена на 105-о място, докато съседните Румъния, Гърция, Турция и Хърватия са класирани във високото ниво с голям потенциал.
Очаква се задълбочаване на кризата с недостига на кадри в сектора - ако през тази година заетите в него се изчисляват на 400 хил. души, за 2016 г. е дадена тревожна прогноза за намаляването им до около 370 хил. души.
Българската туристическа индустрия ще изпитва сериозен дефицит
на обслужващ персонал, твърди анализът. От посочените данни става ясно, че България заедно с Румъния ще продължава да посреща най-бедните туристи в рамките на региона. Прогнозата е броят на чужденците у нас почти да се удвои до 12 млн., но според експертите това няма да доведе до сериозно увеличение на приходите в сектора. Ако в момента туристите, които идват на почивка у нас, харчат средно по около 310 долара, след 10 години тази сума ще бъде 460 долара. В това отношение страната ще остане далеч зад Гърция, Турция, Кипър и дори Албания.
Изследването на Световния съвет по туризъм предвижда България да остане на досегашната си позиция за посочения период, като ще продължи да държи около 3% от туристическия пазар в Централна и Източна Европа. В световен мащаб делът й от 0,10% сега ще нарасне на 0,12%, което според специалистите означава, че няма да се намеси сериозно на международните пазари. До 2016 г. очакванията са секторът да увеличава с 3,9% годишно приходите в брутния вътрешен продукт на страната, като не е ясно дали ще запази сегашната си водеща позиция в икономиката. За тази година прогнозата е за 4,57 млрд. долара от туризъм, което е 16% от БВП.
Изводите в доклада са направо трагични
и показват, че структурата на българския туристически продукт ще продължи да се влошава, каза председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) Любомир Попйорданов. По думите му фактът, че има добри 4- и 5-звездни хотели не означава, че се повишава качеството в целия сектор. Според Попйорданов правителството трябва да приеме кризисен план за спиране на презастрояването в курортите и разрушаването на природата, които създават траен образ на България като страна на масовия туризъм. Попйорданов смята, че платежоспособни туристи могат да бъдат привлечени със специални програми, обвързани и с културно-историческото наследство. Такива по думите му могат да бъдат селският, екологичният и SPA туризмът.
Подобно мнение изрази и председателят на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) Донка Соколова. Тя обаче не е съгласна с оценката на световната организация, че секторът е достигнал тавана на възможностите си у нас. Соколова каза, че според анализи на други специалисти България ще запази сегашното си ниво на туристическо развитие през следващите пет-шест години и след това отново ще реализира сериозен бум.
Анализът няма да учуди никого, защото от него става ясно, че държавата дори и след десет години няма да се ангажира със сериозни инвестиции в инфраструктурата като пътища, летища, водоснабдяване и канализация, заяви председателят на Съюза на собствениците в Слънчев бряг Елена Иванова. Според нея този факт е притеснителен за бизнеса, тъй като, от една страна, държавата не модернизира инфраструктурата, от която зависи развитието на туризма и повишаването на качеството на продукта, а от друга, не отстъпва възможността на частните инвеститори да се включат в нейното изграждане.
Туристическият продукт се формира не само от хубавите хотели, по които вече превъзхождаме развити дестинации като Испания, а и от съпътстващата инфраструктура, която в момента понижава качеството, посочи Иванова.
Според Световния съвет по туризма инвестициите в сектора в България до 2016 г. ще нараснат двойно спрямо прогнозираните за тази година 868 млн. долара - до 1,8 млрд. долара. Те ще заемат между 14% и 17% от общите инвестиции в страната. Предвижда се и двойно увеличение на разходите на държавата за сектора - от сегашните 119,9 млн. долара до 241,4 млн. след десет години.
