Стои си Борис Христов горе в Лещен, отдавна пуснал резето на думите, гали кучето Димчо на залезния припек и от време навреме ни отваря очите за някои истински неща, които в щурането си тука долу няма как да видим.
Сега е намерил свирача на зурна Самир Демков Куртов от село Кавракирово, под планината Огражден, в най-югозападното кьоше на България. За него, музиката му и една среща-надсвирване с Иво Папазов-Ибряма Анри Кулев е направил едночасовия документален филм ?Душевно?. Гледах го в един и същ ден, в едно и също кино с почти сигурния тазгодишен носител на ?Оскар? в жанра.Нашият филм е по-хубав.
Камерата (оп. Светла Ганева) е в първото лице на любопитния поглед на външния човек, потопени сме в бедното, но шарено с хората си село Кавракирово. Тук успехът в живота се мери не в пари и имот, а колко си добър в свиренето. Конкурират се седем групи, всяка с тъпан и до три зурни. Зурната на Самир е бамбашка. Той го обяснява просто - защото дъхът му е вграден вътре.
Зурната е куха свирка със седем дупки и тръстиков пискун, звукът се ражда на същия принцип като свиренето на листо. Простотата я прави трудна за удържане, казва Самир, това, което на другите инструменти дават клапите, тук идва с дъх. В неговите уста (и издути бузи като на Дизи Гилеспи) зурната е като сопран-саксофон, но жалното е една октава повече. В кулминационния дует - надсвирване с Ибряма, тя стига територии на най-висшата джазова импровизация.
Анри Кулев е направил филм по мярката на Самир и самородната му музика. Организацията е поетическа, успоредно текат пластове, зад видимото наднича невидимото, музиката вика метафората и обратно. Капка като сълза праща концентрични кръгове по сякаш течната повърхност на екрана и от сегашното се влиза във вечното време. През него преминава едно момче с бяла риза, тичат кончета със запалени от слънцето гриви, има ги знаците на Борис-Христовия свят. Както е казано с детска наивност в началото, музиката от духова става духовна. Накрая слово, визия и музика стават едно в тъжната балканска песен на момчето. Тя дискретно е преведена в стихове - много тръстики на вятъра, само една се поклаща. Една само ще мине през огъня и ще се върне като песен.
