Изходна точка на тяхната студия е кредитното поведение на търговските банки по време на периода на приватизация и реконструкция. През този период в някои източноевропейски държави е настъпило рязко покачване в нивото на заемите за частния сектор с темпо, надминаващо растежа на брутния вътрешен продукт (БВП).
Като типичен пример е посочена България. Според специалистите на фонда тя е една от "ранобудниците", където банковото кредитиране за частния сектор е нараствало непрекъснато в течение на последните пет години. Бързият растеж на заемите отразявал дълбоката трансформация в ролята на търговските банки в страната през прехода от социалистическа към пазарна икономическа структура и институции.
Анализът на МВФ показва още, че в държави като България, Хърватска и Унгария (всички в категорията на "ранобудниците") нарасналото кредитиране за частния сектор не е било зависимо от увеличаването на външните заеми. Въпреки че в групата на "ранобудниците" са седем държави от Източна Европа, само в три от тях - България, Хърватска и Унгария, отпускането на заеми за частния сектор не е било ограничавано от наличието на вътрешни фондове. То е било възможно поради нарастване на ролята на банковото посредничество, което се демонстрирало от съотношението между банковите депозити и БВП.
Други важни предпоставки са били увеличаването на банковите депозити и намаляването на кредитите за държавните институции и предприятия. Тези три държави са успели да подобрят общите си авоари и съответно положението си пред международните финансови институции. Това е в контраст с останалите държави от групата: Естония, Латвия, Полша и Словения, където увеличаването на кредитите за частния сектор е било подкрепяно от увеличаване на външните заеми. Прогнозата за бъдещето е, че банковото кредитиране за частния сектор в повечето източноевропейски държави ще продължи да расте с високо темпо през следващите години като резултат от макроикономически и микроикономически влияния.
Според студията, както досегашният, така и бъдещият растеж на заемите по принцип представлява положително структурно развитие. Авторите отхвърлят изразените от други икономически експерти опасения, че този растеж е бил прекомерен и можел да доведе до кредитна експлозия, подобна на онази, допринесла за икономическата криза в Азия в края на 90-те. Засега според тях банковото кредитиране в Източна Европа далеч не се приближава количествено до размерите на отпускането на заеми в държавите, които по-късно изпаднаха в банкова криза.
Специалистите на фонда виждат обаче потенциален риск за финансовата стабилност, идващ от все още недоразвитите банкови системи в Източна Европа и от предстоящия процес на тяхната интеграция в еврозоната, който можел да предизвика временни сътресения.
