Т рабантите са едно от наследствата на Германската демократическа република. Другото наследство от епохата на комунизма са панелните блокове.
В Берлин например цели квартали се раждат в периферията на града в средата на 70-те години.
"Хелерсдорф", един от тях, чества своята 20-годишнина. По този повод в един от апартаментите в квартала фирма за имоти пресъздава типичния източногермански интериор.
Идеята е да бъдат привличани едновременно носталгични туристи и евентуално нови наематели.
Всяка неделя апартамент №179 на "Хелесдорф щрасе" приема посетители в малко демодираната си обстановка. Оборудването в хола, банята, кухнята, спалнята е изцяло в духа на ГДР.
Посетителите са очаровани от това - самите те в миналото са имало много от същите предмети. Всички е доста еднакво, просто защото всичко излиза от един завод.
По-млади или по-стари, всички преоткриват част от своето минало, което в крайна сметка не е и толкова далечно.
Изглежда, че и туристите имат повод за размисъл. Един гост от Квебек споделя, че първото му впечатление го навежда на сериозни мисли за начина на живот, за начина на строителство.
Най-многобройни са японските туристи, които не пестят сили, за да стигнат до този отдалечен източноберлински квартал. Желанието им е да научат повече за ежедневието в ГДР.
Организацията, която държи апартамента-експонат, притежава и част от околните жилища и се надява да убеди потенциалните наематели колко е удобно да се живее в обновено панелно жилище.
Илоне работи за фирмата и обяснява, правейки сравнение между апартамента-музей и съседен апартамент, който е ремонтиран и саниран:
"Панелките" имат доста лоша репутация. Те са синоним на социални жилища, ги има във всички страни. Искаме да покажем, че този тип конструкция е много солидна и адаптивна към новите норми.
Достатъчно е да погледнете разликата между тези два апартамента - преди и след ремонта. Хората са заинтересувани. От около 40 посетители днес вече знам, че трима или четирима ще ми се обадят, за да получат повече информация за апартаментите."
У нас една след друга стари, но хубави къщи в центъра на града отстъпват място на твърде рационални, но неугледни постройки.
Архитектурата се влияе от хората, които финансират строежите, а те безидейно и днес следват традицията на социалистическите кубични обеми.
Повечето от новите сгради от бетон и стъкло не блестят с особено архитектурно оформление подобно на наследените от социалистическо време големи жилищни комплекси, които са проблемна територия днес.
Останалите от онова време сгради изглеждат като в "насипен вид", така както сега се "изсипват" новите строежи.
По мнение на много архитекти тези комплекси си остават неинтегрирани и в същото време не съвсем обособени. Болезнена тема са междублоковите пространства, повечето от които приличат на сметища или са пустеещи.
Понякога хората засаждат подобни пространствата със зеленчуци. В действителност, преди години същата тази територия е била земеделска земя.
Потребността да имат градинка пред блока, за повечето не е остатък от селска психика, напротив - за нея има чисто социални причини, а и ефектът е като цяло положителен.
Подобна е ситуацията в софийските комплекси като "Младост", "Дружба" и "Люлин". Хората купуват семена и фиданки от "Паркове и озеленяване" и са готови да воюват срещу всякакви амбиции за унищожаването на градинките.
Проблемът стана особено актуален след като претенциите заявиха бивши собственици на земята, решени да строят гаражи, паркинги и бензиностанции.
Няколко бензиностанции израснаха върху реституирани градинки в "Младост", паркинги замениха зелените междублокови площи в "Люлин".
Има и претенции от собствениците на земеделски земи в крайните квартали, които предявяват желание да си върнат земите и ги обработват отново.
В началото на годината парламентарната комисия по околна среда наложи мораториум върху строителството на междублоковите пространства до приемане на новия градоустройствен план на столицата. В последствие комисията разшири мораториума и върху другите градове в страната.
