Е вропейската комисия (ЕК) реши да спре окончателно 220 млн. евро от европейските фондове, предназначени за България. Мярката взета е заради недостатъчните усилия за борба с корупцията в страната, предаде АФП.
Това е първият случай, когато страна от ЕС е лишена от европейски фондове, заяви говорителката на ЕК Кристина Наги, цитирана от БГНЕС.
В общи линии ЕК е потвърдила решението си, оповестено през юли, да замрази 800 млн. евро от европейските фондове за София. Тези 220 млн. сега са по програмата ФАР и не е бил спазен срокът за тяхното усвояване. Все още остават замразени 580 милиона евро.
Една от най-бедните страни в ЕС - България, заедно с Румъния са последните страни влезли в съюза. След приемането в ЕС България остана под строго наблюдение от ЕК заради проблеми в много области, сред които усвояването на европейските фондове, но също така и в областта на правосъдието и хранителната промишленост, коментира АФП.
БГНЕС припомня, че България спря плащанията по 10 пътни проекта след оповестяване на одитните доклади на Международната одиторска компания KPMG за фонд "Републиканска пътна инфраструктура" на 18 юни.
Тогава зам.-министърът на финансите Димитър Ивановски каза, че след одитния доклад на KPMG за дейността на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", който е внесен в прокуратурата, окончателно са спрени 88 млн. евро.
Пет от спрените проекти са рехабилитация на участъци по пътища, свързващи България и Гърция. Спряно е и финансирането на строителството на подходен път към граничния пункт Рудозем на границата с Гърция. Сред спрените са и проектите за рехабилитация на пътя Плевен - Никопол и на пътя от Монтана до Лом. Спрян е и проекта за строителство на пътя Малко Търново - Турция и за строителство на околовръстен път Малко Търново. Няма да се финансира и строителството на втората тръба на тунел на околовръстен път на град Дупница.
Докладът на KPMG е констатирал, че има потенциален конфликт на интереси, каза тогава зам. министърът на финансите Димитър Ивановски.
Европейската комисия отне правата на две български агенции да управляват еврофондове по програма ФАР с доклада си на 23 юли т.г. Тогава стана ясно, че общата засегната сума е над 600 млн. евро. В доклада на ЕК се казваше, че липсва воля за справяне с финансовите измами в България и че липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност предизвиква сериозна загриженост.
"Ние признаваме, че тези стъпки бяха взети, разглеждайки управлението и контролните системи... както винаги повечето от мерките са само обещания за бъдещи действия и все още не са дали конкретни резултати, заяви говорителката на ЕК, цитиран от Ройтерс.
Надяваме се, че България сега ще вземе незабавно необходимите мерки за подобряването на управлението на фондовете, каза тя на редовния брифинг.
"Това не е най-приятният ден в живота ми. България е пример за икономически успех, тя е един много отдаден и конструктивен член на ЕС.
Но има и друго измерение, което е защитата на интересите на данъкоплатците в съюза, коректното управление на европейските фондове", заяви комисарят по разширяването Оли Рен.
Той отбеляза, че е информирал българските власти за днешното решение по акредитацията на две агенции.
"След внимателен анализ от службите на ЕК със съжаление искам да кажа, че спирането на плащанията остава в сила и че в момента не сме в състояние да възстановим акредитацията на двете агенции.
Признавам, че бяха приети планове за действие и бяха внесени поправки в българското законодателство, но все пак повечето от тези мерки са само обещание за бъдещи действия и не са показали все още конкретни резултати", каза още той.
Според Рен мисии на неговата служба, както и мисии на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), са очертали следните проблемни области при усвояване на европейски фондове в България: прекалено високо равнище на нередности, откриване на нови нередности, риск от политическа намеса, който все още не е очертан напълно от българските власти, както и голям брой продължаващи разследвания на ОЛАФ.
"Ето защо, при отсъствието на повече конкретни резултати и мерки за коригиране, се прецени, че има риск подобни нередности да се случат отново. За да не допуснем това, решихме да вземем тези мерки, за да защитим финансовите интереси на общността , което е задължение на Европейската комисия", отбеляза комисарят.
Той изрази надежда, че България ще вземе необходимите мерки и стъпки за подобряване на управлението и контрола върху използването на европейските фондове.
Днешното решение не е наказание, това е решение, което трябваше да вземем, за да се спазват законите и правилата в Европейския съюз и заради задължението на Европейската комисия да защитава интересите на общността, добави той.
Оли Рен се съгласи, че България губи европейски средства в сложна икономическа обстановка, която заради финансовата криза е тежка за всички страни в ЕС.
Но ако фондовете на ЕС не се използват ефективно и коректно, нашето задължение е да вземем мерки и това е причината за днешното решение, посочи Оли Рен..
Във връзка с останалите 340 млн. евро по линия на ФАР, които вече са договорени, Оли Рен заяви: "След като българските власти покажат, че с взели мерки, замразяването на тези средства може да бъде премахнато. Има правило във финансирането на ЕС, според което може да се използват европейски пари до три години след привършването на една програма.
Това означава, че тези пари могат да се използват до края на 2009 г. В това отношение те не са загубени за България, ако българските власти покажат, че могат да се справят с нередностите".
Решението на Генералната дирекция "Разширяване" на ЕК е разочарование за българските власти, се посочва в становище на вицепремиера Меглена Плугчиева.
През последните шест месеца служителите в двете агенции положиха изключителни усилия, за да могат да отстранят допуснатите през годините слабости и да отговорят на изискванията на ЕК, се казва в текста.
Последната мисия на ЕК в България оцени постигнатия напредък, но явно краткото време от половин година се е оказало недостатъчно, за да се предоставят достатъчно доказателства за възстановяване акредитациите на двете изпълнителни агенции, отнети с решение на ЕК в последния доклад за България от месец юли, добавя министър Плугчиева, според която решението на ГД "Разширяване" е било неочаквано за България и за българската администрация, която е положила огромни усилия и е постигнала добри резултати през последните шест месеца.
