Идеята за калиграфския препис на историята била на учителката по литература Милена Караангова, която възложила на учениците си да напишат есе на тема "Оглушахме ли за гласа на Паисий?". В акцията се включили около 80 ученици от пет паралелки, като всеки преписал по една страница от историята. Единайсетокласниците споделят пред Би Ти Ви, че най-трудната част е била изрисуването на заглавията, и припомнят един от Паисиевите завети: "Преписвайте я тази историца или платете да ви я препишат."
Новият препис на "История славянобългарска" ще бъде поставен до едно от най-ранните копия, т.нар. белова на Паисиевата история.
Междувременно от началото на седмицата вестник "Труд" припомня как преди точно пет години оригиналът на Паисиевата история бе върнат в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Директорът на НИМ Божидар Димитров си спомня в днешния брой:
"Не може да не съм бил подслушван през тези дни и все пак в нощта преди връщането бях арестуван, макар и в много странна форма. Едва върнал се от работа, ми се обадиха трима познати офицери от отдела за опазване на историческото наследство към НСБОП. Чакали ме пред входа на блока. Много пъти точно с тях и винаги вечер тръгвахме към Калотино или Кулата, за да давам експертни оценки на ценности, открити у трафиканти. Отидохме в едно бистро в квартала. Пихме по едно, две, три. Питам няма ли да тръгваме. Началникът им, навел глава, промълви: "Не, това е арест, първият ми политически арест след 1989 г. Трябва да те задържим тази вечер, за да не можеш да установиш контакт с организации, които могат утре да правят блокада на музея(...)" На сутринта (...), на церемонията в залата, когато извадих историята от витрината, за да я дам на дядо Пахомий (библиотекаря на "Зограф"), групата от стотина репортери дружно закрещя: "Не я давай." За миг си помислих да я дам не на Пахомий, а на президента - той да я върне. Но реших, че няма да е честно. Крайното решение все пак бе на Иван Костов и той бе главният виновник за загубата на "Историята"... Случаят е показател за мизерията на българския политически живот през 1998 г., когато жертва на междуличностни войни, и то в рамките на една партия, ставаха национални интереси и светини", казва Божидар Димитров пред "Труд".
