П арламентът ратифицира Договора от Лисабон със 195 гласа "за", 15 "против" и нито един въздържал се. С него се променя Договорът за Европейския съюз и Договорът за създаване на Европейската общност и се засягат почти всички аспекти от организацията и дейността на ЕС.
Седем ще са институциите на съюза, предвижда Лисабонският договор - Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът на ЕС, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата.
Предвижда се ЕС да избира свой председател за срок от две години и половина, като мандатът му ще може да бъде удължен еднократно. Той ще ръководи Съвета.
Разширява се обхватът на дейностите на Съвета, в който актовете ще се приемат с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие.
Въвежда се постът на Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, който едновременно ще е и заместник-председател на комисията по външни отношения.
Намалява се съставът на Европейската комисия. Нови правомощия ще бъдат дадени на Съда на ЕС, предимно в сферата на полицейското сътрудничество и наказателноправните въпроси.
Гарантира се правото на националните парламенти да се намесват пряко в европейския законодателен процес.
Новият европейски договор бе подписан от лидерите на 27-те на 13 декември м.г. в португалската столица, откъдето дойде и името му. За да влезе в сила обаче, текстът трябва да бъде ратифициран от всички страни членки. Очаква се това да стане факт до началото на 2009 г.
Държавите сам преценяват каква процедура да изберат - повечето предпочитат парламентарната, а Ирландия вече заяви твърдата си позиция, че ще използва за целта допитване до народа.
Малко след подписването в Лисабон Европейската комисия пусна и специален уебсайт за договора (Europa.eu/lisbon_treaty), който по достъпен начин представя новостите, които той въвежда в политиките, и институционалните реформи, които прави.
Договорът от Лисабон изменя настоящите договори за ЕС и ЕО, без да ги замества. Той ще даде на съюза правната рамка и инструментите, необходими да посрещне на бъдещите предизвикателства и за отговор на исканията на гражданите, обяснява се на новия сайт.
Лисабонският договор ще гарантира, че европейските граждани имат думата в европейските. ЕС ще бъде по-добре подготвен да отговори на очакванията в областта на енергията, изменението на климата, трансграничната престъпност и имиграцията.
Освен това съюзът ще може да говори с един глас на международната сцена.
И гражданите, и националните парламенти ще имат възможност да следят пряко вземането на решения след като законодателните дискусии се отворят за обществен надзор. Европейците ще получат възможността да влияят на предлаганите закони на ЕС.
Ще се включи и по-бързото, по-последователно вземане на решения по въпроси на реда и законността, което ще даде на ЕС по-добри възможности за борба с престъпността, тероризма и трафика на хора. Целите и ценностите на ЕС ще бъдат определени по-ясно от досега.
Съюзът ще се стреми към по-голямо сближаване на различните аспекти на своята външна политика, като дипломация, сигурност, търговия и хуманитарна помощ.
ЕС ще получи и своята правосубектност, с която да увеличи преговорните си възможности, обяснява още сайтът.
ЕС е съюз на независими страни, всяка със своите интереси, но и с един общ интерес, заяви министър-председателят Сергей Станишев по време на дебатите по законопроекта за ратифициране на договора.
Само заедно - чрез търсене на общия интерес, може да вървим напред и Европа да стане икономически по-силна и по-стабилна, за да отговори на очакванията на всички европейски граждани, посочи премиерът.
Европейската общност стартира с чисто търговско споразумение и стигна до този етап - 27 страни-членки на ЕС, обясни Станишев. По думите му основното, което винаги е било водещо за съюза, са принципите на демокрация, пазарна икономика и мирът на европейския континент.
По време на преговорите за Лисабонския договор България отстоя своите национални интереси, увери вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Според министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова Договорът от Лисабон узаконява съюза между хора повече отколкото съюза между страните от ЕС.
Тя отбеляза, че това ще бъде първият европейски консенсус, в който България участва от самото начало. Грънчарова припомни, че България ратифицира текста на европейската конституция преди време.
Всички парламентарни групи с изключение на тази на "Атака" подкрепиха договора. Близо пет часа Народното събрание дискутира по ратификацията на документа.
В ЕС има място за всички и трябва да го превърнем в съюз на гражданите и държавите, а не в съюз за привилегии на корпорациите, заяви депутатът от "Коалиция за България " Янаки Стоилов.
Той определи като положителна страна на договора опита за приобщаване на националните парламенти към европейския процес. Това дава основание да говорим не просто за Европа на регионите, а за Европа на съюзените държави, подчерта Стоилов.
Аргументите на ДПС да подкрепи документа са редицата промени, които се въвеждат с него, с цел по-голяма легитимност на ЕС и по-голяма ефективност на структурите на съюза, коментира Юнал Лютфи.
По силата на новия договор Хартата на основните права на ЕС осигурява по-широка закрила на правата на социална сигурност, по-добра администрация, образование, правосъдие, каза още той.
Христина Христова от НДСВ посочи, че сега българското народно събрание има възможност да покаже дали е на нивото на повишените отговорности на националните парламенти за развитието на ЕС.
Тя отбеляза, че от преамбюла към договора личи повишеното внимание на ЕС към демократичните и хуманистични принципи и че европейският гражданин е в центъра на политиката на ЕС.
Надежда Михайлова от ОДС посочи, че Договорът от Лисабон отговаря на необходимостта за реформиране на ЕС. По думите й днес, когато в България има корупционни скандали, гражданите очакват засилване на контрола от европейските институции.
Бихме искали европейска подкрепа в защита правата на българите от Западните Балкани, каза Надежда Михайлова и добави, че ОДС се надява заедно с европейските партньори страната ни да се освободи от енергийната зависимост от Русия.
ДСБ ще подкрепи Лисабонския договор по политически, а не по експертни причини, заяви Екатерина Михайлова. Според нея националният интерес на България е силен ЕС. Тя посочи, че Лисабонският договор прави крачка, която дава възможност в много по-голяма степен националните държави да участват във взимането на решения в ЕС.
По думите й ако не отстояваме правата, които ни се дават, договорът ще остане "къс хартия".
Татяна Калканова от БНД посочи, че с Лисабонския договор ще бъдат поставени дългосрочните основи на обновен ЕС, способен да се изправи пред предизвикателствата на глобализиращия се свят, готов да се вслуша по-пълноценно в своите граждани и най-вече въоръжен с общата политическа воля да действа единно.
Тя допълни, че след ратификацията трябва да започне разяснителна кампания сред гражданите за същността и ползите от този договор.
Стефан Софиянски от Български народен съюз заяви, че БНС подкрепя ратификацията на Договора от Лисабон с пълното убеждение, че той отразява не само политическата воля на страните членки на ЕС, но и перспективите пред обикновения европейски гражданин.
В договора има ясна линия на демократизация и модернизация на ЕС, посочи той. Като друг важен елемент на договора Софиянски определи заложеното разширяване на Съюза и призова като съсед да помогнем на Сърбия да влезе в новия европейски дом.
Станислав Станилов от "Атака" заяви, че целта на Лисабонския договор е да замени "провалилата се европейска Конституция". По думите му, в него проличава стремежът на по-богатите страни да защитят "себичните си интереси" като налагат ограничения на по-малките новоприети държави.
Според него договорът се приема без обществена дискусия.
Волен Сидеров каза, че парламентарната група на "Атака" няма да подкрепи документа, защото преди да бъде ратифициран той трябва да бъде подложен на референдум.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу приветства одобрението на Лисабонския договор от българския парламент.
Оценявам ангажираността за бързото одобрение на договора, поето както от българското правителство, така и от парламента на България, се посочва в негова декларация.
Първата година от членството в Европейския съюз донесе значителни ползи на България.
Очаквам с нетърпение посещението ми в София през следващата седмица, когато лично ще направя преглед на постигнатия напредък, както и на възможностите за усилване на сътрудничеството с българските власти, изтъква още председателят на ЕК.
