Животът на Николай Тошков е като сюжет на голям разказ. Емигрира от България след 1944 г., след като нелегално излита от Враждебна с военен самолет на съюзническите сили. Сред най-добрите му приятели са папа Пий XII и Симеон Втори, с когото дели изгнаническата съдба. Сакскобургготски е кръстник на сина на Тошков - Симеон, който загива в катастрофа през 1990 г. След жестоката смърт родолюбецът основава фондация "Млада България", която подпомага даровити деца.
Тошков събира и предоставя помощи на българското здравеопазване за 22 млн. долара. Миналата година бе награден с орден "Мадарски конник" (I степен). Виден масон. Живее в Женева, Швейцария. Има дом и в столичния кв. "Иван Вазов".
Интервюто, взето от "Новинар" по телефона, бе поместено в петъчния брой на вестника. На 24 юни Н. Тошков е очаква да дойде отново в България за представянето на своя книга.
- Г-н Тошков, вие сте приятел на премиера Сакскобурогготски от десетките години в изгнание. Бил ли е някога царят чужд гражданин - въпрос, който от няколко дни занимава медиите в България?
- Никога. Познавам го от близо 50 г. Много често съм пътувал с него. Той винаги пътуваше с паспорта, който му беше даден от Негово величество Хуан Карлос. Това беше почетен паспорт, където нямаше нужда да се пише от каква народност е. Симеон беше патриот и никога не се е отказвал от българското поданство.
- Преди Негово величество Хуан Карлос да му издаде почетен документ, той пак ли пътуваше в дипломатически паспорт?
- Той, ако не се лъжа, имаше италианско лесе пасе* заради майка си царица Йоанна. Това беше временна работа. Той в Египет нямаше и нужда от друго. Почти никъде не пътуваше, млад беше, следваше в колежа. След като се смени властта в Египет, Симеон се прехвърли през 1956 г. в Мадрид.
- Кой точно издаде дипломатическия му паспорт, по това време Франко управлява републиканска Испания?
- Франко уважаваше Негово величество цар Симеон. Но Хуан Карлос го издаде впоследствие. Предполагам, че преди това Симеон е пътувал с италианското ласе пасе.
- А с какво име беше в този почетен дипломатически паспорт?
- На френски пишеше Cont, на български е граф, Симеон Рилски. Така пътуваше - Конт Симеон Рилски.
- Защо Сакскобургготски никога не прие чуждо гражданство? Вярваше ли, че някога ще може да се върне в България?
- Трудно ми е да ви отговоря със сигурност. Той по съдба е цар. В живота никога не се знае как ще се обърнат работите, така както сега стана с гражданството. Но той винаги държеше да си остане българин. Повече от сантиментална гледна точка.
- А като чий гражданин сключва брак в Швейцария през 1962 г.?
- Православното бракосъчетание беше във Веве, Швейцария. Той се записа там като граф Симеон Рилски. Без цар, без Негово величество.
- Да разбирам ли, че е бил без гражданство?
- Той беше апатрид**, както навремето в нансеновите паспорти***. Той нямаше нансенов паспорт, защото беше по-мъчно да се вземат визи. Хуан Карлос му даде дипломатическия, за удобство при пътуването и получаването на визите.
- Симеон е кръстник на вашия син. През 90-те години в пресата у нас ви представят като негов съветник. Често ли се чувате с него, откакто е премиер?
- Да, много често. Когато бях в България преди два месеца, пак вечеряхме заедно. Винаги държим връзка, защото сме приятели преди всичко.
- Допитва ли се до вас?
- Навремето, в Мадрид, той беше направил Съвет на 100-те. Когато имаше нужда, когато имаше работи, които едно младо момче не знае, той се допитваше до различни хора от този съвет - в замисимост от въпроса, който трябваше да се реши. Всяко младо момче има нужда от съвети. Сега вече си има други хора около него, има правителство, с тях се съветва.
- Кои освен вас влизаха в този съвет?
- Бяха избрани към 100-ина души. Имаше големи политици от целия свят, имаше индустриалци. Българите, ако се не лъжа, бяхме само трима. Двама се споминаха.
- Съветът на 100-те да не беше масонска ложа?
- Не. Всеки даваше съвети в своята област.
- България ли касаеха тези съвети?
- Разбира се.
- Тайна ли е да кажете един важен въпрос, по който е търсено мнението на тези 100 избрани личности?
- Нищо специално. Надявахме се да се елиминира комунизмът, да се оправи икономическото положение, да се възвърне старото положение, не говоря за монархия.
- Вчера се разбра за договор между България и Испания, с който се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни през 1970 г. МВнР още не е предоставило документа на медиите. Твърди се обаче, че към договора има анекс, който урежда статута на царя, т.е. че той се отказва от претенции към българската корона.
- Не съм чул за такова нещо и не вярвам да го е направил.
- Познавате българския премиер от пет десетилетия. Сега изморен ли ви се струва?
- В началото беше много изморен. Сега, като го гледам по телевизията, а и при последната ни среща, слава Богу, е в добра форма. Малко е отслабнал, но той е жилав младеж. Няма място за болести според мене. Той спортуваше често. Ходехме в Кран Монтана, карахме ски.
- Кой беше авторът на прословутите 800 дни, които царят произнесе в първото си предизборно обръщение?
- Това не мога да ви кажа. Предполагам, че го е базирал на икономическите прогнози, че посоката на едно управление се вижда след 800 дни.
- Следите ли от Женева събитията у нас?
- Доколкото мога. Имам сателитна антена.
- Кой има интерес да се върви към предсрочни парламентарни избори?
- Премиерът се мъчи да сложи ред в България. Но риба се лови в мътна вода. Всеки, който иска да я избистри, пречи.
* лесе пасе - пасаван (временно удостоверение за пътуване зад граница);
** апатрид - лице без гражданство;
*** нансенов паспорт - международен документ за пътуване, издаван на бежанци между Първата и Втората световна война от Фритьоф Нансен
