0

Малина Петрова, кинорежисьор и председател на Фондация "Утре", която работи с деца в неравностойно положение, е първият лауреат на Наградата за гражданска доблест "Паница".

Наградата се присъжда от учреден с дарение на Димитър (Дими) Паница фонд към Нов български университет и представлява грамота, медал, изработен от проф. Георги Чапкънов и сумата 10 000 лв.

Дими Паница

е председател на Фондация "Свободна и демократична България". В продължение на десет години (1994-2004) по негова инициатива и с негови средства бяха присъждани от професионално жури журналистическите награди "Паница".

"Наградата за гражданска доблест" е необходима, за да върнем блясъка и красотата на, уви, позабравената дума доблест и още по-важно - на позабравения модел на гражданско поведение, който поставя най-високо общото благо и който изисква самоотверженост и вдъхновение за постигането му, който утвърждава ценностите на високия обществен морал и почтеност, на активната гражданска позиция, на обществения диалог, хуманността и толерантността", каза Димитър Паница при обявяването на наградата на церемония днес.

В

статута на наградата

е записано, че тя може да бъде присъждана на граждани, на групи граждани или на граждански организации, които имат значителен принос за развитието на демокрацията и гражданското общество в България, водени не от личен интерес и не просто в качеството на добри професионалисти, а като хора с убеждения, самоотверженост и вдъхновение за онова, което правят".

Членове на журито за присъждане на наградата през 2006 г. са д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997), писателят Георги Господинов, Боряна Димитрова, директор на социологическата агенция "Алфа рисърч", Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема", проф. Ивайло Знеполски от Софийския университет "Св. Климент Охридски", Михаил Иванов, експерт по етнически въпроси, Меглена Кунева, член на Европейската комисия, Хари Харалампиев, адвокат, Валетни Чиликов, председател на Сдружението на югозападните общини.

Председател на Изпълнителния съвет на наградата е Димитър Паница, а членове са проф. Богдан Богданов и писателят Георги Данаилов.

Малина Петрова

е автор на 11 документални и два игрални филма. Някои са награждавани, други не са били допускани до публични прожекции през 80-те години. Игралните са "Пътешествието" (с Искра Йосифова, 1980) и "Синът на Мария" (1983), а сред документалните са "Тетевенска 24", "Фермата", "Пантеонът", "Виновни няма", "Сърцето умира последно", "Балкански уроци по история" и др.

През март 1988 г. тя става учредител на Общонародния комитет за защита на Русе и при последвалите мерки на властта е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти, тъй като не ечлен на БКП и не може да й бъде наложено партийно наказание, както на други в комитета.

Работи за Клуба за гласност и преустройство, режисьор е на предизборното тв студио на СДС през 1990 г., когато участва във вземането на решението да бъде показан записът на оператора Евгений Михайлов с фаталната реплика на държавния глава Петър Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".

През последните години скромно се занимавна с благотворителна дейност. За нея критичката Боряна Матеева пише в сп. "Кино":

"Малина е сюжет, който си струва да се развие по много причини, най-вече заради понятията "достойнство" и "гражданска ангажираност", така дефицитни в българското социокултурно пространство. Днес да отстояваш мисия, да вървиш по свой път носи участ на маргинал-неудачник. Всеки, зад когото не седеше политическа сила или икономическа групировка, нямаше шанс за видима реализация. Има обаче и друга реализация, която се оценява на висши нива - от историята и бъдещето. Там консумативният модел не се вписва. Тази реализация идва с невидим за медиите труд, страдания и тревоги. Така е било винаги, така е и сега - всичко е въпрос на избор.

За някои Малина Петрова с нейната си житейска стратегия изглежда наивна идеалистка, при това безнадеждно старомодна - не направи политическа кариера, не се възползва от "дисидентското" си минало в Русенския комитет, от височайшите си познанства. А можеше да стане я депутат, я шеф на културен център, я директор на студия, а защо не и министър, каквато е активна и настъпателна, когато реши, че си струва. Но тя е просто човек от друга координатна система. И може би не случайно фондацията, която основа с приятели през 90-те, носи името "Утре"...

Днес, при обявяването на наградата, Георги Данаилов прочете

есето "За доблестта",

в което се казва:

"Думата доблест се е превърнала в рядкост, застрашена е от изчезване в българската реч и това говори твърде много за дните, в които живеем. Прелистете всекидневниците, вслушайте се в словата по радио и телевизия, няма я, а ако случайно я срещнете, тя ще е използвана плахо или по недоразумение. Доблестта днес е в немилост.

Имам предвид онова алтруистично дело, при което отсъства всяка помисъл за бъдеща изгода, то се върши дори с осъзнаването на неблагоприятните обстоятелства, които могат да го последват.

Ето защо аз намирам учредяването на новата награда "Паница" - благородно начинание, нещо като търсене на скрито имане. Тази награда в никакъв случай няма да направи обществото ни по-доблестно, както за цяло едно десетилетие Наградата за журналистика не успя да направи нашите вестници по-добри. Важното е обаче да се напомня, че на този свят има постъпки, за които заслужава да свалим шапки. Наградата "Паница" е символ, а не възпитателно намерение...

... Слава Богу в нашата история има достатъчно примери за доблестно поведение.

Излиза Петко Каравелов от Черната джамия и на въпроса дали е бил изтезаван, отвръща: "В Княжество България не бият!"

Когато Фердинанд си позволява да посегне на Алма Матер, да затвори университета и да изгони всички професори, министърът на просветата Иван Д. Шишманов си подава оставката, а година по-късно уволнените учени отказват да се върнат в катедрите си, докато назначените на тяхно място с указ професори не напуснат университета. В продължение на почти цял век аз не знам друг министър да е извършил подобен акт, загрижен за все по-незавидната съдба на българското образование.

Напоследък стана малко досадно да се изтъква спасяването на българските евреи, като индулгенция за всичките ни грехове. Но не мога да премълча Димитър Пешев, комуто Народният съд отреди 15 години затвор, а Президентът на България го удостои посмъртно с орден "Стара планина". Не мога да не спомена и Пловдивския митрополит Кирил и недостойно би било да премълча и цар Борис Трети.

Преди години в Сирия избухва жестока епидемия от холерата "Ел Тор". Един български лекар, професор Иван Киров, е повикан спешно като консултант. И преди да се завърне обратно, той се осмелява да открадне епруветка с култура от смъртоносния вибрион. Скрива я във вътрешния си джоб и успява да я донесе в България, за да създаде тук наша ваксина против болестта.

Само преди месец се разделихме с госпожа Паприкова, която в продължение на десетилетия се бе посветила да облекчава страданията на възрастните хора и те да дочакват смъртта, обградени от любов. Защото казано е: "Щом любов нямам, нищо не съм!"...