Подводницата "УБ-18" имала 17-членен екипаж, а дължината й била 28 метра. Въоръжението й включвало две 450-милиметрови торпедни апарата, едно 37-милиметрово оръдие и радиостанция.
Изследователят Пламен Видев разказва пред Би Ти Ви, че България я купува по време на Първата световна война от Германия. Това е първата българска подводница реално и първият й капитан е Никола Тодоров, доколкото знам, казва Видев.
Подводницата не е имала много активни бойни действия - по-скоро мисълта, че в Евксиноград са базирани немски подводници е била твърде важна за руснаците и те непрекъснато предприемали атаки, за да ги унищожат с хидроплани, обстрел на оръдия от броненосци, от крайцери, обяснява Би Ти Ви.
Подводницата, чиито снимки са запазени до днес, е била част от военноморските ни сили, базирани около Варна и Евксиноград. През 1921-ва е захвърлена в залива Златен рог край Цариград. След това следите й се губят.
"Предполага се, че оттам нататък е оставена да се реже на скрап, а средната й част - отсекът с рубката - вероятно е отрязана и е докарана от някой ентусиаст с лек камион до Балкана, Източните Родопи, колкото и сензационно да звучи", казва Пламен Видев пред Би Ти Ви и допълва, че човекът, който е пренесъл "УБ-18" до това място, починал преди около година.
Хората от близкото село не подозирали, че на километър от тях е заровена първата българска подводница. Във вътрешността, облицована с дърво, може да се влезе само с въже, защото дълбочината й е повече от три метра. Сега "УБ-18" е пълна с отпадъци, а стъклата на илюминаторите й са изпочупени.
Пламен Видев очаква Военноморският музей във Варна да прояви интерес към първата българска подводница, която все още крие тайните си, заровена в Източните Родопи, заключава Би Ти Ви.
