Б ез каквато и да било човешка намеса шимпанзетата в Сенегал редовно правят и използват копия, за да ловуват други примати, показва изследване на учен от университета на щата Айова (Iowa State University).
Проучването, финансирано от Националното географско дружество на САЩ, е първото, според което представител на раса, различна от човешката, употребява системно сечива при лов на други гръбначни животни.
Откритието са направили доцентът по антропология Джил Прутц и Пако Бертолани, докторант от Центъра за човешки еволюционни науки "Левърхалм" към Факултета по биологична антропология в университета в Кеймбридж, които работили в Сенегал между март 2005 г. и юли 2006 г.
Двамата са документирали 22 случая на шимпанзета, които оформят и използват различни сечива за лов на други по-дребни примати в дупките на изгнили клони или кухи дънери. (Вж. видео в NationalGeographic.com).
Тяхната статия върху изследването със заглавие "Обикновените шимпанзета - Pan troglodytes verus - използват ловни сечива", излиза на 6 март в "Съвременна биология", но вече е публикувана в онлайн изданието на списанието (Current-biology.com).
"Направихме това откритие съвсем неочаквано - разказва Прутц. - Сведенията ни показваха, че това поведение е възможно, но имахме данни само за еднократни случаи и на различно място.
Впоследствие говорих с ръководителя на проекта Бертолани и той ми каза, че е виждал женска да ловува със сечиво. Когато прегледа събраните данни, осъзнахме, че разполагаме с още доказателства и наблюдения върху такова поведение.
По време на престоя ми в Сенегал през пролетния семестър видях около 13 различни случая на лов с помощта на различни сечива. Следователно, това поведение е съвсем обичайно за шимпанзетата."
Шимпанзетата използват различни сетива, за да ровят в дупките на кухи дънери или клони, а след изваждането им ги помирисват и/или облизват.
Само два от 22 наблюдавани случая са отчетени като "игра" (в случай с невръстно мъжко шимпанзе) или имат "изследователски характер".
За всички други случаи стигат до извода, че шимпанзетата умишлено използват сила при мушкането с инструмента в дървото,
за да наранят намираща се в него жертва
Учените стават свидетели само на един случай, при който шимпанзе успява да извади галаго - по-малък примат - с помощта на копие.
Въпреки че ловуването е дейност, "запазена" предимно за възрастни мъжки шимпанзета, само един такъв екземпляр (от 11 в общността) е забелязан да си помага с инструменти по време на лов.
Наблюдаваните случаи обхващат възрастни женска и мъжки, три млади женски, двама млади мъжки, подрастваща женска и мъжки и дори едно невръстно мъжко шимпанзе.
Ловуването при възрастните мъжки се дискутира значително в литературата за шимпанзетата, защото в общи линии те са единствените, които го правят, и то без да използват сечива, обяснява Прутц и добавя:
"Женските рядко се включват в лова. Поради тази причина откритието ни, погледнато от много и различни гледни точки, беше изумително.
Ние не само установихме, че шимпанзетата използват ловни сечива, но също така се уверихче, че женските - и по-специално младите - също взимат участие в този процес. За приматите е много характерно, че
младите поколения се възползват много бързо от новостите -
особено ако те са свързани с употребата на предмет. Последни с нововъведението свикват възрастните, особено мъжките. Това е така, защото подрастващите се учат от най-близките си, а именно - своите майки."
Според авторите тези открития подкрепят хипотезата, че жените са изиграли особено важна роля за еволюцията в технологията на сечивата при най-ранните хора.
Тези технологии включват не само дейностите по бране на плодове, събиране на дърва и т.н., но и поведението при лов.
Комбинацията от ловуване и използването на сечива в Сенегал - поведение, което се смятаза характерно само при хората, - прави популацията на шимпанзетата особено интригуваща, смятат учените.
"Доказателствата, според които сечива се използват и от женските, и от невръстните шимпанзета, ни показват, че е необходимо да преосмислим традиционните тълкувания за еволюцията на това поведение и при човека.
Обогатяването на представите ни за уникалното поведение на шимпанзетата в такава среда, преди да са изчезнали като вид, може да ни тласне към важни открития за предизвикателствата, с които са се сблъсквали нашите най-ранни предци", пишат още антрополозите.
За да завършат наблюденията си в Сенегал, Прутц и нейният екип прекарват четири години на 63 кв. км площ във Фонголи, за да могат шимпанзетата да привикнат с тях.
Трябва да прекараш безкрайни часове в опити да ги следваш, да внимаваш да не ги изгубиш от поглед и на практика да ги накараш да свикнат с теб и да не се боят от присъствието ти, споделя Прутц и припомня:
"За тази цел изследователите навремето предпочитаха да хранят шимпанзетата с банани, но този метод ги накара да свикнат с хората прекалено бързо и това създаде много проблеми. Сега вече знаем, че
има много болести, които се предават лесно от шимпанзе на човек и обратното
Освен това има и нравствени проблеми, защото на някои места, където шимпанзетата не се страхуват от човека, популацията им е прекалено висока и това често нанася щети на хората."
Прутц и нейните студенти от университета в Айова продължават да изследват шимпанзетата в Сенегал с финансовата помощ от Националното географско дружество и щата Айова.
Текущ ръководител на проекта е Стефани Богарт, докторант по екология и еволюционна биология от Уест Палм Бийч, щата Флорида.
Изследването на Прутц и Бертолани е финансирано от Центъра за изучаване на насилието, учреден от Националното географско дружество (National Geographic Society) в университета в Айова, университетските програми "Пътувания зад граница" и "Професионално развитие", както и програмата "Опазване" към Американското дружество на приматолозите.
