Г ерманецът Теодор Хенш и американците Рой Глоубър и Джон Хол са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика. Глоубър, отличен за приноса си към квантовата теория на оптичната кохерентност, ще вземе половината от премията, която тази година е 10 млн. шведски крони (ок. 1,3 млн. долара).
Хенш и Хол, които печелят приза за проучванията си в областта на лазерната спектроскопия, ще си разделят останалата част от сумата. Разработките на двамата правят възможно конструирането на изключително прецизни лазери, обясняват от Нобеловия комитет.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първото отличие в тази област е връчено на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
През 1921 нобелов лауреат за физика става самият Алберт Айнщайн. Като куриоз в историята на наградите остава фактът, че гениалният учен, известен най-вече с разработките си върху Теорията на относителността, печели приза заради открития от него закон на фотоелектричния ефект.
Миналата година наградата за физика бе присъдена на американците Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните.
В понеделник бяха оповестени лауреатите на нобеловата награда за медицина - австралийците Бари Маршал и Робин Уорън, които откриват, донякъде и с помощта на случайността, че язвата се причинява не от стрес, а от бактерия - "хеликобактер пилори".
До края на седмицата ще бъдат обявени и носителите на наградите за химия, мир и литература. На 10 октомври ще стане известен и последният лауреат за тази година - носителят на нобеловия приз за икономика.
