Т емпото, с което Варна се развива през последните години, логично изведе града до позицията на безспорен втори икономически център в страната.
И логично - морската столица се разраства - когато влизате в нея по източната отсечка на автомагистрала "Хемус", първото, което ще ви направи впечатление, са превзетите нови територии на запад и кипящото строителство на търговски комплекси, бизнес сгради и логистични центрове.
Освен това от 350 хил. души според официалната статистика само за няколко години по данни на Областната дирекция на полицията населението на Варна е нараснало до над половин милион.
При това цитираните числа се отнасят за зимния период. В летните месеци градът удвоява населението си.
Това е и единствената община, в която 98% от жителите живеят в града. Над 25% от тях са в активна трудоспособна възраст, а средната заплата е сред най-високите в страната.
По официални данни през август безработицата във Варна е паднала под 2%.
Това води и до един от най-сериозните проблеми пред града -
липсата на свободни терени
върху които да се разширява. В същото време гъстотата на населението отдавна е прехвърлила здравословните норми. Така единственият вариант за развитието на Варна остава "експанзията" към съседните общини.
Според статистическите данни на няколко от големите компании за недвижими имоти, работещи у нас, новите офисни и търговски площи нарастват най-бързо във Варна.
Цените на недвижимите имоти тук са изравнени с тези в столицата, а в някои от градските райони дори ги надминават. Това обаче не спира инвестициите, напротив, търсенето нараства, а строителството е най-бурно развиващият се отрасъл във Варна.
Сред основните предпоставки, определящи икономическия потенциал на региона, на челно място е и морето не само като туристическа дестинация, а и от транспортна гледна точка.
Генералният план на пристанище Варна, определящ приоритетите в инвестиционната му програма, е утвърден през февруари 1999 г. Тя предвижда построяването на три нови терминала: ро-ро, зърнен и контейнерен.
В пристанище "Варна-запад" трябва да бъдат построени два нови терминала за течни химикали и цимент и клинкер. Една от най-радикалните градоустройствени идеи, залегнала в проекта за общ устройствен план на Варна, предвижда преместването на сегашното пристанище "Варна-изток" в акваторията на Варненското езеро, където трябва да бъде изграден и новият контейнерен терминал.
Според плановете на мястото на сегашното пристанище трябва да се появи зона за отдих и развлечения, както и модерна яхтена марина.
Като добавка към транспортния потенциал в средата на изминалото лято международното летище във Варна удвои капацитета сиза посрещане и изпращане на пътници. Това стана с откриването на новия терминал 5.
В момента компанията подготвя и проект за изграждането на нов терминал, като периодът за планирането и изграждането му е около две години.
Освен редовните полети на традиционните авиокомпании, които летище Варна обслужва през цялата година - "България ер", "Хемус ер", Malev, Austrian Airlines и British Airways, от това лято полети от и до Варна извършват Norwegian Air Shuttle с възобновяване на редовните полети по линията Осло - Варна - Осло, нискобюджетната дъщерна компания на "Луфтханза" Germanwings - до Берлин и Кьолн, Wizz Air - до Будапеща, и Sky Europe - до Братислава и Будапеща.
По данни на община Варна само за последните шест години градът е привлякъл инвестиции в размер на над 1.046 млрд. долара. И това без да се броят парите, които влизат във Варна по частна линия - например заплатите на моряците, които не плават на български кораби, студентските бригади и др.
Безспорно основно перо в икономиката на Варна е
туризмът
Край града се намират пет големи морски курорта - Златни пясъци, Свети Константин и Елена, Ривиера, Слънчев ден и Камчия.
За разлика от туристическите комплекси по Южното Черноморие двата най-големи край Варна Златни пясъци и Св. Константин, успяха в голяма степен да избегнат презастрояването.
Така северното крайбрежие съхрани и потенциала си за развитие на туристически продукт в по-високите качествени и ценови сегменти.
По данни на Националния статистически институт приходите от нощувки във Варна през 2006 г. са 131.799 млн. лв., а в градските хотели и курортните комплекси край града са нощували над 5 млн. туристи.
Икономиката на Варненския регион е добре представена на национално ниво. Брутният вътрешен продукт, произведен там, представлява 5.4% от националния.
Варненска област се нарежда на трето място в страната по обем на чуждестранните инвестиции на глава от населението. Дяловите пропорции в икономиката на областта са 40% промишленост, 25% транспорт, 10% туризъм, 15% търговия, 10% строителство.
Водещи за регионалната икономика са секторите селско стопанство, туризъм, производство (главно на химикали), корабостроене и ремонт, хранителна промишленост и производство на електроуреди.
Във Варненска област е съсредоточена и значителна част от производството на електронната, стъкларската, порцеланово-фаянсовата, шивашката, обувната промишленост, производството на строителни материали и строителството, мебелната индустрия.
Клъстърът на морската промишленост е един от най-силно развитите във Варненския регион.
Той включва компании като Варненска корабостроителница, "Корабно машиностроене" АД, Института по корабна хидро- и аеродинамика; Кораборемонтния завод "Одесос" АД и Параходство БМФ - най-големия национален морски превозвач.
Компанията разполага с търговска флотилия, чийто общ капацитет надхвърля 1 810 000 тона товароподемност. Тя осигурява около половината приходи в региона и 90% от приходите в транспортния сектор, като реализира 20% от вноса и износа за България.
Сред най-големите чуждестранни инвеститори в региона на Варна са:
- "Шишеджам" - един от водещите производители в света на стъклария, хромни изделия и изделия от сода
- "Солвей - Соди" собственост на "Солвей Шишеджам холдинг" с акционери: "Солвей", "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие
- "Италчименте" "Девня цимент" производство на цименти и клинкер
- "АГРОПОЛИХИМ" АД - член на ACID & FERTILIZERS GROUP, водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове и соли на Балканския полуостров
- "Юнион миниер"/"Ойлтанкинг". През септември 2001 г. компанията завърши първия етап от строителството на терминал за течни химически товари във Варна. Проектът предвижда износ на приблизително 400 000 милиона тона сярна киселина годишно.
