Т емпото, с което Варна се развива през последните години, логично изведе града до позицията на безспорен втори икономически център в страната.
И логично - морската столица се разраства - когато влизате в нея по източната отсечка на автомагистрала "Хемус", първото, което ще ви направи впечатление, са превзетите нови територии на запад и кипящото строителство на търговски комплекси, бизнес сгради и логистични центрове.
Освен това от 350 хил. души според официалната статистика само за няколко години по данни на Областната дирекция на полицията населението на Варна е нараснало до над половин милион.
При това цитираните числа се отнасят за зимния период. В летните месеци градът удвоява населението си.
Това е и единствената община, в която 98% от жителите живеят в града. Над 25% от тях са в активна трудоспособна възраст, а средната заплата е сред най-високите в страната.
По официални данни през август безработицата във Варна е паднала под 2%.
Това води и до един от най-сериозните проблеми пред града -
липсата на свободни терени
върху които да се разширява. В същото време гъстотата на населението отдавна е прехвърлила здравословните норми. Така единственият вариант за развитието на Варна остава "експанзията" към съседните общини.
Според статистическите данни на няколко от големите компании за недвижими имоти, работещи у нас, новите офисни и търговски площи нарастват най-бързо във Варна.
Цените на недвижимите имоти тук са изравнени с тези в столицата, а в някои от градските райони дори ги надминават. Това обаче не спира инвестициите, напротив, търсенето нараства, а строителството е най-бурно развиващият се отрасъл във Варна.
Сред основните предпоставки, определящи икономическия потенциал на региона, на челно място е и морето не само като туристическа дестинация, а и от транспортна гледна точка.
Генералният план на пристанище Варна, определящ приоритетите в инвестиционната му програма, е утвърден през февруари 1999 г. Тя предвижда построяването на три нови терминала: ро-ро, зърнен и контейнерен.
В пристанище "Варна-запад" трябва да бъдат построени два нови терминала за течни химикали и цимент и клинкер. Една от най-радикалните градоустройствени идеи, залегнала в проекта за общ устройствен план на Варна, предвижда преместването на сегашното пристанище "Варна-изток" в акваторията на Варненското езеро, където трябва да бъде изграден и новият контейнерен терминал.
Според плановете на мястото на сегашното пристанище трябва да се появи зона за отдих и развлечения, както и модерна яхтена марина.
Като добавка към транспортния потенциал в средата на изминалото лято международното летище във Варна удвои капацитета сиза посрещане и изпращане на пътници. Това стана с откриването на новия терминал 5.
В момента компанията подготвя и проект за изграждането на нов терминал, като периодът за планирането и изграждането му е около две години.
Освен редовните полети на традиционните авиокомпании, които летище Варна обслужва през цялата година - "България ер", "Хемус ер", Malev, Austrian Airlines и British Airways, от това лято полети от и до Варна извършват Norwegian Air Shuttle с възобновяване на редовните полети по линията Осло - Варна - Осло, нискобюджетната дъщерна компания на "Луфтханза" Germanwings - до Берлин и Кьолн, Wizz Air - до Будапеща, и Sky Europe - до Братислава и Будапеща.
По данни на община Варна само за последните шест години градът е привлякъл инвестиции в размер на над 1.046 млрд. долара. И това без да се броят парите, които влизат във Варна по частна линия - например заплатите на моряците, които не плават на български кораби, студентските бригади и др.
Безспорно основно перо в икономиката на Варна е
туризмът
Край града се намират пет големи морски курорта - Златни пясъци, Свети Константин и Елена, Ривиера, Слънчев ден и Камчия.
За разлика от туристическите комплекси по Южното Черноморие двата най-големи край Варна Златни пясъци и Св. Константин, успяха в голяма степен да избегнат презастрояването.
Така северното крайбрежие съхрани и потенциала си за развитие на туристически продукт в по-високите качествени и ценови сегменти.
По данни на Националния статистически институт приходите от нощувки във Варна през 2006 г. са 131.799 млн. лв., а в градските хотели и курортните комплекси край града са нощували над 5 млн. туристи.
Икономиката на Варненския регион е добре представена на национално ниво. Брутният вътрешен продукт, произведен там, представлява 5.4% от националния.
Варненска област се нарежда на трето място в страната по обем на чуждестранните инвестиции на глава от населението. Дяловите пропорции в икономиката на областта са 40% промишленост, 25% транспорт, 10% туризъм, 15% търговия, 10% строителство.
Водещи за регионалната икономика са секторите селско стопанство, туризъм, производство (главно на химикали), корабостроене и ремонт, хранителна промишленост и производство на електроуреди.
Във Варненска област е съсредоточена и значителна част от производството на електронната, стъкларската, порцеланово-фаянсовата, шивашката, обувната промишленост, производството на строителни материали и строителството, мебелната индустрия.
Клъстърът на морската промишленост е един от най-силно развитите във Варненския регион.
Той включва компании като Варненска корабостроителница, "Корабно машиностроене" АД, Института по корабна хидро- и аеродинамика; Кораборемонтния завод "Одесос" АД и Параходство БМФ - най-големия национален морски превозвач.
Компанията разполага с търговска флотилия, чийто общ капацитет надхвърля 1 810 000 тона товароподемност. Тя осигурява около половината приходи в региона и 90% от приходите в транспортния сектор, като реализира 20% от вноса и износа за България.
Сред най-големите чуждестранни инвеститори в региона на Варна са:
- "Шишеджам" - един от водещите производители в света на стъклария, хромни изделия и изделия от сода
- "Солвей - Соди" собственост на "Солвей Шишеджам холдинг" с акционери: "Солвей", "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие
- "Италчименте" "Девня цимент" производство на цименти и клинкер
- "АГРОПОЛИХИМ" АД - член на ACID & FERTILIZERS GROUP, водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове и соли на Балканския полуостров
- "Юнион миниер"/"Ойлтанкинг". През септември 2001 г. компанията завърши първия етап от строителството на терминал за течни химически товари във Варна. Проектът предвижда износ на приблизително 400 000 милиона тона сярна киселина годишно.
криза, която тихо расте" />
