Н яколко неправителствени организации и политически партии на българското национално малцинство в Босилеград, недоволни от статута на българите в Сърбия, се обърнаха за помощ към Скупщината на Сърбия, Народното събрание на България и Европейския парламент, пише сръбският вестник "Данас".
В изявлението, подписано от Културно-информационния център на българското малцинство, Матица на българите и Демократичния съюз на българите, са изброени проблемите на българите в Сърбия и исканията към Белград, София и Брюксел.
От Сърбия се иска да зачита законите, които сама е приела ? да спазва човешките и малцинствените права на българите, да даде възможност за обучение на майчиния език и официалната употреба на българския език пред държавните органи.
"От Сърбия очакваме да се разграничи от миналото, да зачита нашата национална и културна идентичност, да насърчава нашето икономическо развитие и да създава условия за функциониране на пазарната икономика и правовата държава, в която ще бъдат зачитани общоприетите права и свободи на гражданите", се казва в изявлението.
От Сърбия се иска също така в община Босилеград да бъдат върнати селата Клисура, Божица и Топли Дол, които комунистическите власти са присъединили към община Сурдулица.
"От България като страна майка, която ни жертва с Ньойския договор, съгласно международното право, очакваме да участва активно във възстановяването на нашата национална и културна идентичност", се посочва в документа.
От София се иска още да извоюва от Белград защита на правата и интересите на всеки българин, който по какъвто и да е начин бъде подложен на незаконни действия от страна на сръбските власти.
"Искаме също така в отношенията между двете страни на високо равнище да бъде изхвърлена идеологическата формулировка за българското малцинство като мост на сътрудничество, защото тя ни унижава", пишат босилеградските българи.
Сред исканията към София са и свободно движение на стоки, идеи и капитали, откриване на граничен пункт в село Извор, продължаване на обучението на младежи в университетите в България, възстановяване на гражданство на всички, които желаят това и отмяна на визовия режим за хората от пограничната зона.
От европейската общност се иска преразглеждане на политическото положение на българското национално малцинство в процеса на разрешаване на югославската криза. "Желаем активно европейско присъствие и мониторинг над цялостното положение на българското малцинство в Сърбия и включване на босилеградските общини в проекти за трансгранично сътрудничество", се казва в изявлението.
От действащите в Босилеград политически партии Демократическата партия и Демократическата партия на Сърбия са отказали да подпишат документа.
