Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и премиерите на Румъния, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения връчват тази вечер във Вашингтон на държавния секретар Колин Пауъл ратификационните документи за присъединяването им към НАТО (NATO.int), съобщи БНР. Церемонията е в 20,30 ч. бълг. време.
Два часа след това министър-председателите на седемте нови членки на алианса ще бъдат посрещнати поотделно от американския президент Джордж Буш в Овалния кабинет в Белия дом. Малко преди полунощ българско време на официална церемония на южната площадка в Белия дом президентът на Буш ще произнесе слово към правителствените ръководители на новите държави членки на НАТО.
Това е петото разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор, която е основана на 4 април 1949 г. като военен съюз на 10 европейски страни, САЩ и Канада. През 1952 г. към алианса се присъединиха Турция и Гърция, през 1955 г. член на НАТО стана тогавашната Западна Германия (ГФР), а от 1982 г. - Испания. През 1999 г. към НАТО се присъединиха Полша, Чехия и Унгария.
За петък, 2 април, в Брюксел е насрочена среща на Северноатлантическия съвет и българският министър на външните работи Соломон Паси ще участва в нея като представител на държава от НАТО. Така България вече ще се включва в процеса на вземането на големите решения, заяви посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю. У нас денят е обявен за неработен и празничен.
Според началника на Генералния щаб ген. Никола Колев българската армия е готова да изпълнява успешно съюзническите си задължения, въпреки че предстои още много работа и след приемането ни за пълноправен член на НАТО, информира econ.bg, като цитира вестник "Пари".
Армията ни ще подготви за участие в пълния спектър от мисии на НАТО и за нуждите на колективната отбрана една механизирана бригада, два отделни батальона за бойна и логистична подкрепа, четири отделни роти, осем по-малки подразделения, определен брой самолети, вертолети и кораби.
Приоритет ще бъдат системите за командване и управление, комуникационните и информационните системи и тези за разузнаване и наблюдение с цел осигуряване на информация в реално време, посочи ген. Колев. По думите му проблемът е в навременното осигуряване на планираните за модернизация на армията финансови средства.
Ген. Колев посочи, че до този момент са изпълнени 35 от общо 82-те цели за партньорство, които обхващат периода от 2002 до 2008 г. Процесът на модернизация на Българската армия трябва да приключи до 2015 г.
Същевременно проучвания на социологическите агенции НЦИОМ, "Алфа рисърч" и МBMD показват, че повечето българи приемат членството в НАТО като гарант за сигурността на страната. Директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова отчита, че в присъединяването ни към пакта българите виждат освен възможност за защита от терористични актове и защита на националните граници и суверенитета, но защита и на стабилността на българските интереси в икономически план.
Данните на НЦИОМ сочат, че 69% от българите одобряват членството на България в НАТО. Данните на МBMD също показват, че между 55-60% са "за" присъединяването ни към алианса.
"Хората са осъзнали, че членството в НАТО означава сигурност за страната, която не бихме могли да гарантираме сами, тъй като сме малка държава", твърди Петър Живков от МBMD. Според него едно от най-големите опасения е България да не бъде въвлечена във военни конфликти зад граница.
Около 67% подкрепят присъединяването към алианса срещу 31% против, сочи изследване на "Алфа рисърч".
"Отношението на българите към конкретните ангажименти за НАТО не е еднозначно", твърди Станислав Стоянов от агенцията. Има негативни очаквания, че разполагането на бази на НАТО на българска територия може да доведе до по-голям риск от терористични нападения. 58% са на това мнение, 60% се опасяват от евентуално замърсяване на околната среда в регионите, където са базите.
криза, която тихо расте" />
