"Яркият художествен темперамент на Христо Христов и винаги категорично заявената му авторска позиция го утвърдиха като един от най-уважаваните творци на българския театър и кино, с изключителен принос за тяхното успешно развитие", подчерта премиерът Симеон Сакскобургготски.
Дни като днешния подсилват самочувствието ни на народ, който умее да цени таланта на своите творци и изминатия от тях път, допълни той.
Призът е учреден през 2000 г. и се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители, свързани с нашата история и традиции, а нейни носители досега са били Вера Мутафчиева, Светлин Русев, Стефан Данаилов и Йордан Радичков.
Тази година номинирани за отличието бяха още арх.Богдан Томалевски, композиторът проф.Васил Казанджиев и проф.Елка Бакалова, д-р на изкуствоведските науки. Лауреатът беше определен от жури в състав: проф. Александър Фол (председател), проф.Снежина Панова, арх.Иван Станишев, проф.Александър Грозев, проф.Христо Харалампиев, проф.Виктор Чучков и Николай Петев.
Христо Христов е роден на 11 април 1926 г. в Пловдив, където завършва медицина и първоначално практикува като лекар.
От 1959 г. започва да учи театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1959), а в средата на 60-те специализира за една година кинорежисура в московския ВГИК.
Филмът му от 1982 г. "Една жена на 33" е публично заклеймен в органа на управляващата БКП - вестник "Работническо дело", като за автор на рецензията, подписана от един театрален критик, се сочи самият Тодор Живков.
Заради скандала Христов е снет от поста председател на Съюза на българските филмови дейци (СБФД).
Дебютът му "Иконостасът" (1969 г.) е заснет съвместно с аниматора дойен Тодор Динов по романа от Димитър Талев "Железният светилник".
Сред кинозаглавията, на които е режисьор, са още: "Суламит" с Параскева Джукелова (1997), "Бариерата" по Павел Вежинов (1979), "Циклопът" по Генчо Стоев (1976), "Последно лято" по сценарий на Радичков и "Дърво без корен" по разказа от Николай Хайтов (1974) и др.
Във филмографията му фигурира и биографичната лента за Георги Димитров "Наковалня или чук" (1972 г.).
