В Германия цялото обществено мнение се оказа развълнувано от съдбата на мечката Бруно. В това няма нищо чудно, тъй като по тези места мечки не са се появявали от 1835 г. - вече 170 години.
Мечокът Бруно, дошъл по немските земи от италианския Трентино,
убил двайсетина овце и няколко домашни птици
което било достатъчно, за до изплаши местните хора.
След шестседмично преследване, следено от почти всички германци, Бруно е застрелян и това предизвика гнева не само на италианците, но и на много природазщитници.
Тази трагична развръзка бе неизбежна, заявяват от регионалното министерство на околната среда в Бавария. Въпреки привлечените международни специалисти и въпреки поставените на много места капани
Бруно не се оставил да бъде заловен
Дори и специално обучените кучета за лов на кафяви мечки, доведени от Финландия, не успяват да се справят за най-голямо съжаление на международната природозащитна асоциация WWF, която също участвала в опитите за залавяне на Бруно.
Йорн Елерс, говорител на WWF разказва: "В продължение на шест седмици WWF участваше в операциите по залавянето на Бруно жив. Поставихме капани, но не успяхме да го хванем, а и финландските кучета се оказаха безсилни.
Проблемът бе, че Бруно бе доста необичайна мечка и никога не идваше да яде на едно и също място. Затова е бе много трудно да го заловим."
Италианците успяха да докажат чрез ДНК експертиза, че
Бруно всъщност е Джиджи
и се е родил преди две години край Трентино, в рамките на програма за възстановяване на популациите от мечки.
Със сигурност Бруно ще се помни дълго в Бавария, където всички са категорични, че той не е бил обикновена мечка.
Междувременно, в испанската област Астурия мечките нямат проблеми и съжителстват в мир с хората.
През последните 20 години местните власти и природазащитните асоциации водят истинска борба, за да заемат мечките мястото, което действително им се полага.
Днес в тази област на Северна Испания живеят 140 мечки. Преди трийсетина години ловците получавали парични награди за всяка убита мечка, но в момента
за това деяние те подлежат на пет години затвор и 3000 евро глоба
Жителите на Астурия не са забравили съвместния живот на хора и мечки, който датира отпреди 6000 години. Мечките, както и вълците, от които в Испания живеят около 3000, не притесняват с присъствието си никого.
Нещо повече, мечката е символ на областта Астурия, където възприемат тези животни по-скоро като притеснителни същества, които стават агресивни само при защита.
Кафявите мечки са най-силният и голям хищник у нас
Те са защитен вид. Достигат на дължина до 2,5 метра и височина до 1,5 метра. Убежища на мечките са резервата за танцуващи мечки Белица, каньоните на реките Каменица и Суха река в Стара планина, резервата "Джендема", смърчовите гори на Пирин.
С помощта на водач можете да отидете на наблюдение на мечки в Северна Рила. Това е едно от малкото места, където кафявата мечка живее в естествена среда.
Мечки се срещат и в южната част на парка "Витоша"
У голяма част от любителите на планината мисълта за среща с мечка поражда страх от нападение.
Според специалистите мечките, ако не са стръвници, избягват среща с човека. Те притежават добре развити обоняние и слух, които им позволяват първи да усетят хората и да се оттеглят.
Мнозинството от българите са виждали мечка само на картинка, в някой филм или в зоопарковете.
Най-старата мечка в Софийския зоопарк е Мила. Тя е малайска мечка на 25 години, но посетителите не могат да я видят, защото е слабо подвижна, страда от редица заболявания и й е осигурено спокойствие.
От европейската кафява мечка в софийския зоопарк живеят две женски ? Нина и Мариана. В петък тази седмица към тях ще се присъедини петмесечният Антоний, който идва от зоопарка в Стара Загора.
Мечките са животни, които лесно свикват с хората и са много комуникативни
твърди завеждащият сектор "Хищници" в зоопарка Владимир Миленков.
Според него колкото е по-питомна една мечка, толкова е по-опасна. При всекидневния си контакт с хората мечките губят страх от тях и може да се случи да ги наранят, ако хората не внимават.
Мечките са много емоционални животни. Те са интелигентни и имат изисквания към обитаваната среда. Необходимо е непрекъснато да се правят подобрения на обстановката и най-вече на играчките.
По отношение на храната служителите на зоопарка се съобразяват със сезонната динамика в храненето на тези животни. От пролетта до есента, когато е активният сезон, ги хранят по три пъти на ден.
Мечките са всеядни. Средно на едно хранене мечката може да изяде
половин хляб, 200-300 грама месо, 5-6 кг зеленчуци и плодове
Обичат кисело мляко и яйца.
Вследствие на неразумното поведение на някои от посетителите, мечките страдат често от стомашно-чревни разстройства, защото хората ги хранят с неподходящи храни.
Софийският зоопарк е член на международната програма за размножаване и е длъжен да се съобразява с изискванията й.
Популацията на кафявите мечки е голяма и за момента не се предприемат специални мерки за стимулация на размножаването им.
