Епистоларният конкурс за млади хора се организира за 34-ти път от Международното бюро на Всемирния пощенски съюз (UPU.int), което определя тематиката всяка година, съвместно с ЮНЕСКО.
Целта е децата и младежите да осъзнаят важната роля на писмото като начин за комуникация, за споделяне на мисли и виждания по основни проблеми на обществото с приятели от цял свят, обясняват от "Български пощи".
Съчинението трябва да е под формата на писмо с дължина между 500 и 1000 думи, а адресът, на който се изпраща, е: "Български пощи" ЕАД, дирекция "Маркетинг, реклама и продажби", ул. "Акад. Ст. Младенов" 1, блок 31, 1700 София.
За да може да бъде допуснато до участие в конкурса, съчинението трябва да е придружено с информация за трите имена на автора, неговата възраст и пол, училището и класа, където учи, населеното място и копие от ученическата карта.
Получените съчинения ще бъдат оценени от комисия, която ще определи петима лауреати - първа, втора и трета награда плюс две поощрителни, които ще получат грамота и предметна награда.
Освен това съчинението, класирано на първо място, ще бъде преведено и изпратено до Международното бюро на Всемирния пощенски съюз за участие в световния епистоларен конкурс.
Наградата за победителя в международен мащаб е екскурзия до Дания, а името му ще стане известно през септември, когато в столицата Копенхаген е кулминацията в честванията на 200-годишнината от рождението на Ханс Кристиан Андерсен.
За целта в сайта на тазгодишния конкурс, изготвен от датските пощи (WriteALetter2005.com) на осем езика, се припомнят седем от най-популярните приказки на писателя, които общо 156 на брой: "Грозното патенце", "Малката русалка", "Глупавият Ханс", "Свинарят", "Новите дрехи на царя", "Царкинята върху граховото зърно", "Огнивото".
Те, заедно с "Малката кибритопродавачка", "Храбрият оловен войник", "Славеят", "Овчарката и коминочистачът" и "Хвърчащият куфар", са включени в най-новия луксозен сборник за деца с Андерсенови приказки, издаден от "Егмонт България" (ЕgmontBulgaria.com).
В книгата, която ще бъде представена довечера от 17 ч. в Столичната библиотека, е използван оригиналният превод на българския класик Светослав Минков от 1930 г., а пълноцветните рисунки са дело на художничката Ралица Мануилова.
