Т ази година световноизвестният испански тенор Хосе Карерас навършва 50 години от дебюта си на оперната сцена.
За много хора той е най-малко познатият от тримата тенори. "Павароти, Доминго... и кой беше другият?" се питат те, но онези, които са открили "кой беше другият" и са слушали негови изпълнения, са категорични, че Карерас притежава един от красивите гласове на XX век.
(Вж. негови изпълнения във Vbox7.com.)
Хосе Карерас е роден на 5 декември 1946 г. в Барселона. Най-малкото от три деца в семейството, той описва детството си като щастливо и напълно безгрижно.
За родителите му обаче то коства огромни усилия, предвид тежкото икономическо състояние на Испания по това време. Семейството емигрира в Аржентина през 1951 г. в търсене на по-добър живот, но това се оказва неуспешна крачка и се връщат в Испания година по-късно.
По време на пътя дотам и обратно бъдещата звезда забавлява пътниците на парахода с песните си, както и клиентите на фризьорския салон на майка му по-късно.
На 8-годишна възраст той вече пее прочутата ария на Херцога от четвърто действие на "Риголето" в испанското национално радио. Три години по-късно дебютира на сцената на операта в Барселона със сопранова партия в опера на Манеул де Файя.
На 18 години сопрановият глас на младежа Карерас се превръща в незабравимия тенор на мъжа Карерас.
Хосе Карерас учи в консерваторията в родния си град и през 1970 г. започва да изпълнява централни роли в "Набуко" на Верди и "Норма" на Белини. В "Норма" привлича вниманието на Монсерат Кабайе, която изпълнява главната роля, и тя го кани да пеят заедно в "Лукреция Борджия" на Доницети. Това е първият му голям успех.
На 28 години, когато кариерата на много тенори тепърва започва, той има зад гърба си 24 главни роли в различни спектакли в Европа и Северна Америка и вече е пял на четирите най-големи оперни сцени в света - във виенската опера като Херцога на Мантуа в "Риголето", в Метрополитан в Ню Йорк като Каварадоси в "Тоска", в Ковънт Гардън в Лондон като Алфредо от "Травиата" и в Миланската Скала като Рикардо в "Бал с маски".
През 1987 г. на върха на кариерата си Хосе Карерас заболява от левкемия. Лекарите му казват, че шансът да оцелее е едно към десет, но той оцелява след присаждане на костен мозък и изтощителна химиотерапия.
Година по-късно, през 1988 г., основава фондация за борба с левкемията, която дава ново измерение и цел на живота му. Много от концертите и рециталите, които прави, са с благотворителна цел и средствата са предназначени именно за инициативите на Международната фондация за борба с левкемията "Хосе Карерас".
През 1990 г. концертът на тримата тенори в Рим е замислен именно като такава инициатива, но е и начинът, по който Лучано Павароти и Пласидо Доминго го приветстват отново на оперната сцена.
През 1992 г. Карерас пее на откриването на Олимпиадата в Барселона на мястото на починалия година по-рано Фреди Меркюри.
Испанският тенор пее в "Дон Карлос" на сцената на Софийската опера в началото на 60-те години заедно с Пиеро Капучили и Николай Гауров. През 2005 г. той изнесе концерт в зала 1 на НДК.
Хосе Карерас е носител на редица награди, сред които Златен медал на каталунското правителство (1988 г.) и "Принц на Астурия" (1991 г.). През 2006 г. открива във Фуенлабрада театър, който носи неговото име.
