Българската пивоварна промишленост е с над 120-годишна история, а понастоящем бележи устойчив ръст, като през миналата година той е 8% спрямо предходната, съобщават от Съюза на пивоварите в България. Консумацията на бира през 2003-та е била 55 л/човек от населението.
Инвестициите в бранша, направени след преструктурирането на сектора, възлизат на 259 млн. лева, заетите са 3300 души, а в спомагателните отрасли работят около 16 000 души, информират още от Съюза на пивоварите.
В биреното производство годишно се преработват около 120 000 т пивоварен ечемик и 450 т натурален хмел и хмелови продукти.
Днешният Илинден е и празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите, допълва "Дарик радио". Светецът се смята и за закрилник на огнеборците.
Св. пророк Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда - Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец. Именници са Илия, Илиян, Илияна.
Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк, а двамата с Мойсей се смятат за най-великите старозаветни мъже. Името му означава "Крепост Господна".
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
Според християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света нему се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".
В народните представи св. Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата.
Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството.
На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
