Ефективна годишна лихва (ЕГЛ) - най-кратко за нея може да се каже, че показва какво би било нарастването на сумата в края на периода, ако лихвата не се тегли. Т.е. тук сумата се олихвява сложно.
Така възниква въпросът как всъщност се изчислява тя от банките. Този текст на анализатора Иван Стойков от "Моите пари" - Българския Финансов Пътеводител, има за цел да внесе яснота по този въпрос.
Банките прилагат основно четири начина на начисляване на лихвата - на падеж, авансово, на края на определен период и ежемесечно.
На първо място ще разгледаме варианта за изплащане на лихвата на падеж. Изплащането на лихвата на падеж означава, че тя ще бъде начислена в края на периода. Ако депозираната сума е за срок от 1 година, лихвата ще бъде начислена в края на 12-я месец, а ако е за 3 години ? съответно в края на 1-та, 2-та и 3-та.
Лихвата не се прибавя към сумата за олихвяване през следващия период, т.е. олихвява се една и съща сума за целия период на депозита. Това е т.нар. "метод на простата лихва".
По този начин се пропуска ефекта на т.нар. "лихва върху лихвата" и изплатената от банката сума (главницата плюс всички лихви за целия период) е по-ниска.
Например, депозирате 1000 лв. за срок от 3 години и 10% проста лихва. След начисляване на лихвата по описания по-горе начин, в края на всяка от трите години лихвата ще е 100 лв., а в края на третата година главницата плюс лихвите ще е 1300 лв.. Това се равнява на 9,14% ЕГЛ, което далеч не е лихвата, при която е депозирана сумата.
При сложно олихвяване депозираната сума в края на третата година би нараснала до 1331 лв.
Банките предлагат още три начина за олихвяване на вложената сума.
Нека разгледаме първия от тях ? авансовото начисляване. Той заема почти 11% от офертите на банките и характерното за него е, че полагащата се лихва може да бъде получена авансово (предварително, преди изтичане на определения срок), но не по-рано от 1 месец след откриването на депозита.
Независимо какъв е срокът, след който може да бъде получена лихвата, нейното начисляване е просто и е съпроводено с всички недостатъци описани по-горе.
Следващия начин, който предлагат банките за начисляване на лихвата, е на края на определен период. В някои случаи то е просто, а в други сложно. Като цяло начисляването на лихва в края на определен период не е особено разпространено.
Последният начин, който се прилага, е ежемесечно начисляване на лихвата. По своята същност именно това е сложното олихвяване. Чрез него се постига споменатия ефект на "лихва върху лихвата". Малко над 14% са офертите, които се предлагат при такава форма на олихвяване, като те са съсредоточени само в няколко банки: "Алианц", "Хеброс банк", "Общинска банка", "Юнионбанк", "ЦКБ" и "Инвестбанк".
Тук трябва да се поясни, че офертите на посочените банки са представителни само при разглежданите критерии и това не изключва съществуването и на други предложения.
"Моите пари" препоръчва на бъдещите вложители много точно да осмислят целта на депозита. В случай че целта е получаване на доходност за определен период или компенсиране на обезценката на парите в резултат на инфлацията, то най-удачно ще бъде да се депозира при условия за начисляване на лихвата ежемесечно.
Ако целта на депозита е лихвите да бъдат използвани преди изтичане на срока на депозита, то начисляването на лихвата авансово, или на края на определен период е препоръчителния вариант.
Повече информация относно възможностите за депозиране можете да получите на сайта на "Моите пари" www.moitepari.bg или в клоновете на банките.
