"Някои гости биха казали: "Не мога да ям това или онова, или бих искал да хапна еди какво си. Ние се стараем да им угодим, както във всяка обикновена къща", казва Шайб Трети.
"Малцина са обаче гостите - само един-два процента, които уточняват какво биха предпочели да не ядат и повечето от тях го правят заради алергии към определени храни, отколкото заради лични предпочитания, като например спазването на нискомаслена диета", казва Сюзан Уитсън.
Миналия юни на официалната вечеря, дадена от Джордж Буш в чест на индийския премиер Манмохан Сингх, на гостите, които не искаха риба, бяха поднесени вегетариански блюда.
Печена камбала, моркови с масло и джинджифил, ориз басмати с шам-фъстък и стафиди, салата от маруля с цитрусов оцет бяха част от основното меню на вечерята.
По времето на Летисия Болдридж, секретар за кореспонденцията на Джон Кенеди, подобни компромиси бяха забранени.
"Гостите с известни претенции само показват колко са разглезени и егоцентрични в действителност", смята тя. "Готвачите в кухнята на Белия дом не могат да готвят различно ядене за всеки гостенин", възмущава се Болдридж. Тя съветва гостите да не вдигат много шум и просто да оставят настрана ястието, което не им харесва.
Както изглежда,
при митичното управление на Кенеди официалните вечери в Белия дом са били доста по-прости, отколкото днес.
"Единственото нещо, за което се притеснявахме, бе да не обидим мюсюлманите и евреите. А самите гости не се осмеляваха да се обаждат предварително, за да ни казват какво искат или не искат да ядат", спомня си секретарят по обществените въпроси на Белия дом от времето на Кенеди.
Болдридж, смятана за авторитет по въпросите на протокола и етикета, е убедена, че нещата са се променили - днес хората са свикнали само да се оплакват, защото гледат да задоволят единствено собствените си интереси.
