З а съжаление сега се опасяваме от арабско-кюрдски конфликт в Ирак след този между сунитите и шиитите, заяви депутат от парламента на иракския регион Кюрдистан след сесия, на която очевидно доминираха безпокойството и тревогите от случващото се между двата народа в Ирак и най-вече от това, което политиците и идните дни ще донесат.
Именно тези притеснения накараха председателя на иракския парламент Махмуд ал Машхадани да помоли депутатите на първото заседание след лятната почивка да "създадат атмосфера на партньорство и съгласие и да не се въвличат в лабиринти, които ще ни върнат на стартова позиция", защото иракският народ разчита на тях да намерят компромисно решение за Киркук и изборите.
Трябва да има философия в разпределянето на властта, каза той.
Богатият на петрол Киркук не е единствената точка на разногласия в отношенията между арабите и кюрдите в Ирак.
Иракските депутати не успяха миналия месец да гласуват закон за общинските избори, тъй като парламентарните групи не постигнаха съгласие именно за провинция Киркук.
Има го и проектозаконът за петрола и природния газ, който е свързан по един или друг начин с Киркук, както и споразумението между Ирак и САЩ в областта на сигурността.
Съгласно това споразумение в град Ханакин в провинция Дияла, който е под кюрдско управление откакто през 2003 г. САЩ влязоха в Ирак, неотдавна пристигнаха подразделения на иракската армия и между тях и струпващите се пешмерги възникна напрежение.
Но най-опасният сигнал до момента за недоверието между двата лагера са изявленията на Аднан ал Муфти, председател на местния кюрдски парламент. Той поиска гаранции от страните, които възнамеряват да продават оръжия и самолети на Багдад, че тези оръжия няма да бъдат използвани срещу кюрдите в северен Ирак.
Муфти се опита да смекчи тона на това опасно изявление, като каза, че тревогите му не са свързани с правителството на Малики, "от което ние сме част и срещу което не отправяме никакви мрачни обвинения", а се отнасят до всеки бъдещ иракски премиер, на когото може да му хрумне да прибегне до военно решение на въпроса с кюрдите.
Муфти отбеляза също в този контекст, че са необходими консултации между всички партии и участници в правителствената коалиция по въпросите, които засягат сигурността и въоръжените сили, включително оръжейните сделки с чужбина.
Всичко това несъмнено налага извода, че тежки съмнения и тревоги започват постепенно да се натрупват между кюрдите и арабите в Ирак и заплашват да прераснат в нещо повече от политически различия и проблеми със сигурността.
Несъмнено всяко споразумение, което може да бъде постигнато скоро в Ирак и да удовлетворява всички страни, независимо дали е за Киркук или за закона за общинските избори, или закона за петрола и природния газ, трябва да предотврати избухването на конфликт между двете страни, който изглежда твърде вероятен.
Продължаването на разногласията обаче по всички отворени теми не може да доведе до нищо друго, освен да нажежава все повече атмосферата.
Страните съседки на Ирак изглежда са също толкова загрижени колкото иракските фракции, ако не и повече от тях, да се работи решително и бързо, за да не се стигне до необратим край.
Най-опасната перспектива е не просто евентуален конфликт, който ще отнеме човешки животи и от двете страни, а една загнездваща се в съзнанието представа, че всички нещастия, които кюрдите преживяха по време на Саддам Хюсеин, не са се дължали на режима му и на отношението му към кюрдския въпрос, а са резултат на една непрекъсната и устойчива враждебност между араби и кюрди, независимо кой управлява Багдад.
Това само по себе си ще е катастрофално като за Ирак като държава, така и за арабите и кюрдите не само вътре в Ирак, но и в чужбина.
