'Франкфуртер Рундшау': България по пътя към пазарната икономика

Германският вестник "Франкфуртер Рундшау" публикува статия за развитието на българската икономика, цитирана от радио "Дойче веле".

Дали все пак 30 евро пенсия не са твърде малко? При този въпрос на лицето на младата икономистка Светлана Костадинова само за момент се изписва известна несигурност - подобно на всички други и тя бди за това държавата да не раздава твърде много средства.

Объркването й, обаче, бързо преминава и тя казва: "След последното намаление на данъците сега трябва да се намалят социалните разходи."

Костадинова работи във влиятелния Институт за пазарна икономика, където се правят анализи, не се печелят пари.

Отношението към бедните хора в страната не се дължи на алчност и цинизъм, а на истинската вяра в пазара.

На "прусаците на Балканите" не им е леко - утехата им е в това, че знаят защо е така.

България строи капитализма със енергия, която няма аналог в региона

От 1997 г. насам, откакто екскомунистите докараха страната в тежка криза с икономическата си политика, две правителства - на Иван Костов и на бившия цар Симеон Сакскобургготски, се впуснаха да изпълняват стриктно програмата, наложена от Международния валутен фонд и Световната банка.

Левът е обвързан твърдо с еврото, курсът се контролира от валутен борд, въведен още по времето на бившите комунисти. Фирменият данък е 15%, ДОД е между 10 и 24%.

Прогрес вече е отбелязан - поне известен

Бутиците и кафенетата на основния софийски булевард "Витоша" почти напомнят за "Виа Венето" в Рим. Столичният град предлага оригинални заведения, а и за господата в делови костюми могат да се намерят съответстващи локали.

Но и никой не трябва да се учудва, ако от кофата за боклук към него бъде вперен детски поглед, или ако види живеещите в схлупени къщи в центъра на града семейства, които си пекат картофите на огън в двора.

Който има работа и се числи към малобройната средна класа, е доволен

Също и с малко: Нели Сукова, която работи в един вестник във Велико Търново, носи всеки месец 150 евро вкъщи.

Това стига, казва тя, макар и не чак за издръжката на сина - студент по право, който в момента е на селскостопанска бригада във Великобритания, за да си осигури нужните за следването средства.

Във Велико Търново, с население от 65 000 души, има само една единствена фабрика, в която се сглобяват телевизори за Китай.

Както и преди съвсем не всички имат работа, макар показателите за заетостта да показват известен ръст. Средната заплата достига някъде около 60% от равнището преди промяната.

В опита си да привлече повече чуждестранни инвестиции

България залага на по-изгодните данъци,

в сравнение със съседните държави. И не без успех: напоследък страната привлича браншовете, свързани с повече ръчен труд, като обувната промишленост или стъкларството.

По крайбрежието пък вече има редица клубове "ол инклузив", които обаче носят твърде малко полза за околностите.

Големите, иновационни в технически план, инвестиции от Запада все още се чакат. В резултат на което се оказва, че конкуренцията с предлагането на по-ниски данъци е изцяло за сметка на разходите за здравеопазването и образованието.

Здравната каса покрива само малка част от месечните разходи,

ако на някого му се наложи да е по-продъжително време на диализа, например, е отрязан.

Бъдещото социалистическо правителство също надали ще промени нещо. Както заяви номинираният за премиер Сергей Станишев "чрез компютъризацията могат да се спестят средства в здравеопазването". (авторът на публикацията вероятно не е бил запознат с последвалите промени около опитите за формирането на правителство у нас)

Училищата и университетите, бившата голяма гордост на страната, западат - младите българските математици, печелили множество олимпиади, учат сега в САЩ.

80% от банките вече са приватизирани, при недвижимите имоти има истински бум: най-вече британските граждани са тези, които купуват земи в България, бързайки преди членството на страната в ЕС, което ще увеличи цените. Имоти се купуват предимно на морето и в ски-курорта Банско.

Това, което страната очаква след присъединяването си към Евросъюза, е по около 500 евро на човек - предимно чрез структурните фондове за канализация, изграждане на улици, за разпределение на сметта.

Този пай също привлича инвеститорите напоследък, макар и не такива, които смятат да се установяват трайно.

Сред хората очакването за чудо, свързано с предстоящото членство в ЕС, не е твърде разпространено.

"Хората се интересуват най-вече от това, дали благодарение на този факт ще могат да носят повече пари вкъщи, иначе не", казва Нели Сукова.

А икономистката Светлана Костадинова заявява:
"Присъединяването може и да почака, важното е, че сме на правилния път."