Д а отвлекат израелски войници, за да ги използват като разменна монета за освобождаване на арабски затворници, е чудовищна постъпка за групи, които търсят международно признание и политическа легитимност, какъвто е случаят с "Хамас" и "Хизбула".
Същото важи в пълна степен и за честото изстрелване на ракети срещу Израел с надеждата, че те могат да убият нищо неподозиращи цивилни.
В отговор на такива неприемливи провокации израелските сили сега са ангажирани в големи военни операции в ивицата Газа на юг, и в Ливан на север.
Но дори когато предприема оправдани заради агресията действия, Израел обслужва най-добре дългосрочните си интереси в областта на сигурността, ако действа мъдро и пропорционално.
Винаги трябва да се ръководи от принципа, че военните операции трябва да са съсредоточени колкото се може по-точно върху тези лица, организации и правителства, които са преки съучастници в атаките, и същевременно да щадят цивилното население.
Разбира се, лесно е да се каже, трудно е да се направи. Военните действия в населени райони не могат да бъдат съвсем прецизни.
Вярно е това обаче, че историята напоследък много пъти ни показа как причиняването на болка и унижение на цивилното арабско население не го настройва срещу терористите, които са провокирали насилието. То засилва гнева му срещу Израел.
Още е рано да се прецени доколко Израел се придържа към този принцип в Ливан. Политическият контекст там е по-различен, отколкото в Газа.
"Хизбула", чиято милиция е отговорна за отвличанията и ракетния обстрел, има депутати в парламента и министри в ливанския кабинет. Тя обаче не е водещата партия в правителството, какъвто е случаят с "Хамас" в палестинските територии.
Освен това, за разлика от Газа и Западния бряг, Ливан е суверенна от правна гледна точка държава. Международната общност положи огромни усилия, за да се опита да го освободи от чуждестранна военна и политическа намеса, и да изпълни отново със съдържание неговия суверенитет.
Очевидно тези усилия не са били напълно успешни. Ролята на "Хизбула" като независима милиция, контролираща границата с Израел, болезнено ясно показва това и не може да се очаква еврейската държава да се примири с това положение.
В отговора си Израел обаче трябва внимателно да разграничава бойците на "Хизбула" и ливанските цивилни; определението "акт на война", което бе дадено на ракетния обстрел от ливанското правителство, не бе добра идея.
Що се отнася до Газа - където от две седмици текат израелски операции, които изглежда от ден на ден стават все по-мащабни - вече може да се оспори израелската военна стратегия и мнозина израелци го правят.
Първоначалното израелско нападение в южната част на ивицата Газа, извършено след като един израелски войник бе отвлечен близо до границата, бе съразмерен отговор.
Това важи и за първите въздушни удари по мостове с цел да се попречи на придвижването на похитителите.
Но след като тези действия не дадоха желания резултат, операцията изглежда загуби ясните си териториални и антитерористични характеристики и перверзно започна да набира инерция сама по себе си.
Израел не бива да се отказва от опитите си да освободи отвлечения си войник. Трябва обаче той да измести фокуса на операциите си в Газа към постигането само на тази ясно определена цел.
