П олша има своята Жана д'Арк - графиня Емилия Платер, която остава в съзнанието на поляците като символ на въстанието от 1830 г. В живота си тя има всичко, което приляга на една героиня.
Изоставена още като дете от баща си, който предпочитал да има син, тя била изключително чувствителна и невероятно смела, въпреки нестабилното си здраве и слабата си фигура.
От малка Емилия Платер започва да
изучава математика и военна стратегия, яздела като мъж
и обиколила селата, за да раздава лекарства и да учи селяните да пишат и четат.
Когато през ноември 1830 г. избухва второто полско въстание за освобождаване от трите велики сили, които владеят страната, младата графиня е на 24 години, но застава в първите бойни редици.
Заедно със своите братовчеди тя събира малка армия и отива на фронта, където много скоро получава чин капитан.
След редица битки, в които Платер проявява завидна за една жена смелост, въстанието е потушено, а младата графиня, която остава в сърцата на поляците като полската Жана д'Арк, умира от мъка на следващата година.
Огънят на гроба на незнайния воин в Париж под Триумфалната арка е запален за първи път на 11 ноември 1923 г. Оттогава насам пламъкът не е угасвал никога и се поддържа ежедневно от ветерани.
Всъщност войникът, чиито кости са положени в гробницата под Триумфалната арка, е наистина неизвестен.
Той е избран сред осем загинали войници
чиито останки са били положени в ковчези. Изборът - съвсем случаен и анонимен, е направен от друг войник - Огюст Тен.
Той трябвало да постави роза върху един от ковчезите и по този начин е бил избран незнайния воин, за които на практика са чували в цял свят.
Всеки ден пред пламъка под Триумфалната арка идват хиляди чуждестранни туристи.
По време на Втората световна война българските летци са малко на брой, но изключително добре обучени смели. Те водят неравни битки в небето над София срещу бомбардировачите B-17 и B-24, наричан "летяща крепост".
Поразяващ пример за духа на българските летци са двама пилоти
"живи торпили", които извършват тарани в софийското небе
По-късно японските камикадзе следват примера на българите.
Първият таран е извършен на 20 декември 1943 г. Поручик Списаревски, след като е свалил един B-17, налита на друг, промушва го до разцепване и след експлозията загива в падащите от 7000 метра парчета от двата самолета.
Вторият таран е извършен от поручик Бончев на 17 април 1944 г. Той удря и сваля един B-17 и остава жив.
Българската авиация използва точковата система за отчитане на победите по време на Втората световна война. За да стане един пилот "ас", трябва да има поне 5 свалени самолета.
Летецът с най-много успехи във въздушните битки е Стоян Стоянов, свалил цели 15 самолета. Той е най-големият български ас и първият българин, свалил "летяща крепост".
Носител е на три ордена "За храброст" и немски "Железен кръст" като царски офицер. По-късно написва книгата "Ние бранихме тебе, София" .
Макар и герой от войната, Стоянов остава на служба във ВВС на НРБ, но е посрещнат с недоверие от новите власти и по-късно уволнен.
Останал на 43-годишна възраст само с малка пенсия, той изкарва пари за семейството си като строител, театрален осветител и статист в театър.
През 1960 г. намира
скромна работа като уредник на музея
в Рилския манастир, който тогава е и хотел за посетителите.
Там остава да живее и работи близо 30 години. Едва през 1992 г. героят от войната бе повишен в чин ген.-майор от запаса на ВВС.
