С тотици хиляди европейци напускат домовете си и се установяват в други страни, където предизвикват покачване цените на имотите, възползват се от социалните услуги и често нито научават местния език, нито се интегрират успешно в приемната култура.
Около 3 млн. души са се вдигнали и преместили другаде. Кои са те? Поляци, чехи, латвийци?
Всъщност това сме... самите ние (британците).
В исторически план британците са може би най-мобилните хора в ЕС - въпреки потока от източноевропейци, търсещи работа на Запад.
Мнозина охкат и пъшкат пред възможността за нова вълна имигранти след присъединяването на България и Румъния. Едно от заглавията в британската преса задава въпроса: "Колко още може да поемем?"
И все пак до голяма степен това е един теоретичен въпрос. Като граждани на ЕС, хората от тези страни ще имат правото да се заселват на Острова дори ако пазарът на труда остане затворен за тях няколко години.
А щом имат право да пътуват и живеят в страната, те рано или късно ще си намерят и работа на черно в нея. Алтернативата е да наложим
Вето за влизането им или да напуснем ЕС
Но докато се горещим по въпроса кога ордите от Източна Европа ще започнат преселението си на Запад, ние сме далеч по-добронамерени спрямо собственото си право да пътуваме и да се установяваме в чужбина. И там да се смятаме за "преселници" вместо за "имигранти".
Стотици хиляди британски граждани са окупирали френските села, испанските крайбрежни курорти и още по-далечни земи - и не само за да поработят, преди да се завърнат у дома, но понякога и завинаги.
Според последното проучване на ICM (ICMResearch.co.uk) 10 млн. британци биха били щастливи да се изнесат някъде другаде, защото им е писнало от високите данъци на Тони Блеър. И тази тенденция се засилва!
Може да се поспори дали двете явления са свързани - че много британци напускат страната си, защото на Острова пристигат много имигранти.
И тук има двоен стандарт
Докато прекарваме безкрайно време в дебати какво означава имиграцията за Великобритания, обръщаме малко внимание на страстта към пътешествия на самите британци.
В продължение на четири века Великобритания е била не имигрантска, а емигрантска нация. Oт милионите европейци, поели към Америка през XIX век, 1/3 са британци и ирландци.
Според статистиките между 1853 и 1913 г. 13 млн. британски граждани са напуснали родината си и са заминали главно за Северна Америка, Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия.
Някои от тях после са се върнали, но общо нетният процент на емиграцията е около 13% от населението, като повечето са хора на възраст между 18 и 45 години.
От лавината статистически данни, публикувани миналата седмица става ясно, че процентът на имигриралите на Острова м.г. се е увеличил с 30%. Излезе наяве и рекордният брой чужди граждани - близо 500 000 (два пъти повече от 1997 г.), останали тук за година или повече.
Според същата статистика обаче емиграцията отново е в подем - 207 000 британци са напуснали Острова през 2004 г.
Промените са безпрецедентни
И не става дума за повърхностен сценарий, както се натяква през последните седмици, с нископлатени водопроводчици и трудолюбиви полски сервитьори в главната роля. Става дума за фундаментална и значителна промяна в начина, по който изглежда, звучи, мисли и чувства Великобритания.
От 1997 г. насам 1,6 млн. британски граждани са напуснали родината си, като 806 000 от тях са се завърнали. В същото време 2,93 млн. чужденци са пристигнали и 1,41 са си тръгнали от Острова.
Така че на всеки двама заминаващи британци един се връща, а за всеки двама идващи чужденци само един си заминава.
До 2004 г. разликата между заминаващите и пристигащите британски граждани се е увеличила до 120 000 души. За същия период нетният приток на не-британци е нараснал от 106 до 342 хил. годишно.
Повечето от чужденците, които установяват на Острова за постоянно, са от бившите британски колонии или спадат към графата "други".
Жителите на ЕС обикновено не остават
Между 1997 и 2004 г. 594 000 европейци са дошли, но 412,000 са си тръгнали.
Междувременно милиони британци живеят в чужбина. 250 000 островитяни разполагат с "втори дом" във Франция, като не се знае колко от тях са се установили за постоянно там, тъй като вече никой не им иска жителство.
Според някои данни един на всеки 12 граждани на Великобритания живее в чужбина. Тази нарастваща тенденция изостря демографските и културни промени, които се приписват само на високите нива на имиграция.
Само за четири десетилетия страната се превърна от държава с нетна емиграция в страна с нетна имиграция. Просто си представете как ще изглеждаме след 40 години.
В кореспонденция от Банско британският в. "Индипендънт" също засяга темата за имиграцията от подобна гледна точка. "Чухме всички аргументи против имигрантите от Източна Европа, но какво става с другата страна на въпроса?", пита изданието, което разказва за британското нашествие в планинското градче, предизвикало изненадващо по-малко вълнения.
В същото време през последната година чужденци са закупили повече от половината недвижими имоти, разположени в близост до пътни артерии в Лондон, според данни на британската агенция за недвижими имоти "Найт Франк". Става дума за имоти на цени между 2 и 4 млн. лири. Всеки пети купувач на лондонско жилище на стойност над 6 млн. лири днес е руснак, сочат данните.
