Е вропейските вестници разсъждават за ролята на Австрия в политиката на ЕС и ползите за Хърватия.
Опасни игри в Брюксел
Ден, след като ЕС започна разговорите с Хърватия, австрийският "Ди Пресе" пише, че правителството е било право да подкрепи Загреб. Вестникът смята, че решението за начало на преговорите никога не е трябвало да зависи от позицията на трибунала на ООН за военните престъпления и дали Хърватия му сътрудничи или не.
"Добре е, че фарсът около Хърватия приключи, тъй като тя е значително по-добре подготвена за членство в ЕС, отколкото България и Румъния, да не говорим за Турция", отбелязва изданието.
"Ди Пресе" смята, че подкрепата на Австрия се дължи главно на икономическите й интереси като най-голям инвеститор в Хърватия. Вестникът оценява решението на Брюксел за начало на преговори като истинска победа за Виена.
Още един австрийски вестник - "Дер Щандарт", приветства решението и пише, че Загреб е направил повече от другите бивши югославски републики, за да осмисли ролята си във войната.
Германският "Тагесцайтунг" обаче не е доволен от подозрителната връзка между решението за Хърватия и отказа на Австрия да поставя повече условия за членството на Турция.
Под заглавие "Опасни игри в Брюксел" вестникът коментира, че Австрия е блокирала сделката за Турция, докато е получила разрешение за преговори с Хърватия, независимо дали Загреб наистина сътрудничи с военния трибунал в Хага или не.
"Франкфуртер Алгемайне" смята, че решението за Хърватия оставя странен вкус в устата - "напълно възможно е" няколко телефонни обаждания на британски представители да са накарали главният прокурор на военния трибунал на ООН Карла дел Понте да промени мнението си за Хърватия.
Загрижеността на босненските мюсюлмани
В рубриката си "Коментар на деня" водещият босненски мюсюлмански всекидневник "Дневни Аваз" се опасява, че зелената светлина за Хърватия и началото на разговори за асоцииране със Сърбия и Черна гора, могат да изолират Сараево.
"Формално Босна остава единствената страна в региона, която няма отношения с ЕС, базирани на споразумения и единствената в Европа страна освен Беларус, която няма шансове да започне скоро сериозни разговори за приближаване към съюза", отбелязва изданието.
Вестникът се съмнява, че някога Босна изобщо ще стане член на Евросъюза.
Болният човек на Европа
Германският "Ди Велт" пише, че вчерашната стачка във Франция показва, че французите отказват да разберат необходимостта от сериозни промени.
Вестникът вярва, че социалните и икономически реформи на премиера Доминик дьо Вилпен са оправдани.
Твърде много французи не приемат, че има нужда от драстични реформи, твърди вестникът.
"Тагесшпигел" нарича Франция "Болния човек на Европа". В тази светлина Германия изглежда като светъл пример, коментира вестникът, според който "французите не осъзнават, колко склеротична е страната им, сравнена с Германия.
Ако искате да се почувствате добре, само погледнете към Франция през един от тези дни, приканва изданието.
Клонящият в ляво френски "Либерасион" пише, че премиерът Дьо Вилпен влага много енергия, за да убеди протестиращите, че се вслушва в гласа им.
Френските профсъюзи поне успяха да изразят позицията, че заплатите все повече не достигат за основни нужди, отбелязва вестникът. Исканията им обаче показват, че те не са наясно точно какво желаят да постигнат:
"Ако те не успеят да изразят исканията си съвсем ясно, това ще предостави алиби на властите да не променят статуквото."
В редакционна статия испанският "Ел Паис" пише, че стачките показват "дълбочината на кризата във Франция". Въпреки сравнително големия брой хора, които отговориха на призива, стачките бяха далеч от масовите протести срещу други правителства, което означава, че сега Франция е много по-консервативно общество, което не желае промени.
Експериментът с 35-часовата работна седмица не създаде работни места, а научи много хора да работят по-малко, смята "Ел Паис" и се чуди "докога французите ще се семозалъгват".
Цар Путин
Коментар на румънския "Ромъния Либера" оценява разговорите на Владимир Путин в Лондон с лидери на ЕС:
"Това, което цар Путин забравя, когато се хвали с огромните руски запаси от газ и нефт е начинът, по който Русия използва тези резерви."
Ето защо, Русия се нуждае от чужди инвестиции, смята вестникът и допълва:
"Но корупцията и липсата на гаранции разколебава повечето хора и фирми, които биха искали да вложат пари. Отношенията между Русия и ЕС се намират в омагьосан кръг - Русия би доставяла повече петрол и газ, ако имаше пари, докато Западът има пари, но се страхува да инвестира в страната на непредвидимия Путин."
