И ран отказва да прекрати програмата за обогатяване на уран, но предлага "сериозни" разговори със световните сили. Може би в опит да всее разделение между тях.
Международната общност от дълго време се опитва да постигне замразяване на иранската ядрена програма. В чужбина преобладава мнението, че целта й е производството на атомна бомба. Докато Иран, начело с огнения си президент Махмуд Ахмадинеджад, отрича.
Съветът за сигурност на ООН поиска по-рано тази година от Иран да спре да обогатява уран, за да стане възможно започването на преговори. Отдавна подетата от западните страни инициатива за предоставяне на икономически и други стимули на Техеран, ако той изпълни това условие, не може да го убеди.
Крайният срок за отговора, който Ислямската република трябва да връчи на световната организация, е последният ден на август. Вместо това Иран обаче избра да предаде официалния си отговор на посланици в Техеран във вторник, 22 август.
Американският постоянен представител в ООН Джон Болтън заяви, че, "след месеци празни приказки", се надява това да се окаже окончателният отговор. Едва ли обаче ще стане така.
Нито един детайл от отговора не бе публикуван веднага, но иранският главен преговарящ Али Лариджани заяви, че Иран е готов за незабавни и сериозни разговори със световните сили по предложените от тях стимули за излизане от задънената улица с ядрената му програма. Това навежда на мисълта, че няма споразумение Техеран да спре да обогатява уран.
Че Иран не го е направил, не е изненада. Върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей заяви в понеделник, че решението на Ислямската република "ще бъде базирано на опита от изминалите 27 години на енергично развиване на ядрената й програма".
Това изказване изстреля нагоре цените на петрола. Явно изразено отхвърляне на компромиса и преговорите обаче също изглеждаше малко вероятно.
Иран е стар майстор на играта на печелене на време и на създаване на достатъчно неопределено положение, за да избегне наказанието.
Остава възможно той да е изкушен от някои от предложените му икономически стимули и навярно по-вероятно, е готов да предложи разговори, за да забави санкциите във времето.
Насреща сме за обсъждане на всички въпроси, заяви миналата седмица иранският външен министър.
Предизвикателството сега е какъв ще е отговорът на Съвета за сигурност. Онези, които смятат, че Иран остава на твърдата си позиция, не могат да се оплачат от липса на доказателства в подкрепа на тезата си.
Техеран за пореден път прояви предизвикателност в понеделник, когато отказа достъп на инспекторите от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) до подземните сектори от ядрения център в Натанз.
Нещо още по-обезпокоително - ирански официален представител заяви пред местната информационна агенция Фарс, че страната ще продължи усилията за построяване на ядрен реактор с "тежка вода" в Арак.
Такъв тип обект е подходящ за производство на плутоний, друг потенциален материал за атомна бомба. Изграждането му би дало на Иран още един ядрен коз.
Необузданото поведение на Техеран поставя останалия свят в шах. На теория шестте държави, които му оказват натиск, са единни.
Петте постоянни членки на Съвета за сигурност - Америка, Русия, Китай, Франция и Великобритания, плюс Германия, са обединени около мнението, че задължително условие за започване на преговори е иранската ядрена програма да бъде замразена, докато Ислямската република докаже, че единствената й цел е, както тя твърди, е производството на енергия, а не на ядрени оръжия, както смятат почти всички останали.
Те обаче са разединени по въпроса с какви средства да бъде постигната тази цел. Приетата миналия месец резолюция срещу Иран е в съответствие с глава седма от Устава на ООН, която изрично разрешава принудителни мерки срещу страна членка, макар и от невоенен характер.
Налагане на широкообхватни икономически санкции остава малко вероятно: Русия и Китай се противопоставят на такъв вариант и продължават да "правят бизнес" с Иран. Франция също не гори от желание за прибягване до такова наказание.
По-вероятно е да бъде постигнато съгласие Иран да бъде заплашен с ограничени санкции, като прекъсване на спортните връзки и налагане на
забрана за пътувания на високопоставени представители на режима в Техеран. Също така би могло да се окаже полезно да бъде изцяло прекратена търговията с Ислямската република с ядрено ноу-хау.
Иран изглежда поема този риск, като си прави сметката, че е в състояние да понесе такова наказание и може би - да убеди Русия и Китай да предотвратят ескалация на заплахите. В края на краищата Техеран е много самоуверен.
Приключилата неотдавна война между Израел и "Хизбула" е тълкувана от мнозина като победа за "подставеното лице" на Иран в Ливан. Способността на Техеран да всява смут в Близкия изток е доказана.
Макар и съмнителна, заплахата да използва петрола като оръжие засилва безпокойствата още повече. Въпреки че е до известна степен изолиран дипломатически, Иран съвсем не е слаб.
