П реди петнайсетина дни в Мадрид приключи международната конференция на ООН посветена на настъплението на пустините, но без особен напредък.
В същото време обаче всички са единодушни, че
разрастването на пустините върви заедно със затоплянето на климата
и срещу него трябва да се предприемат спешни мерки, включително и на европейския континент.
Най-засегнати от този феномен се оказват Португалия, Гърция и Италия, начело с Испания.
В Ла Манча, южно от Мадрид, земята е почти бяла заради изсушаването от слънцето. По площ това е най-голямата земеделска област в Европа, но по производството нещата изглеждат доста по-различно.
Добивите от хектар тук са ниски
За да се справи с постоянното засушаване и липсата на вода Мигел Карсеро, местен земеделски производител, използва вече десет години капковото напояване.
Оттогава насам той е разнообразил посевите и освен лозя отглежда зърнени култури, пъпеши и чушки:
"Отглеждам зелени и червени чушки. Използвам капковото напояване, а над маркуча поставям черен найлон, което представлява най-добрият начин за запазване на температурата и влагата.
Така ограничавам изпаряването и във всеки момент растението получава това, от което има нужда. Системата е много добра, тъй като благодарение на найлона използваме малко вода и не я разхищаваме", разказва Мигел.
За разлика от южната част на страната в този район няма интензивно земеделие, което по принцип изразходва големи количества вода и торове.
Мигел смята, че е важно да се опазва околната среда, особено от земеделците.
Според него земеделците си дават най-добре сметка за проблема с настъплението на пустините и именно те взимат най-много мерки срещу разрастването му, поддържат голяма растителна маса.
"Ако не отглеждахме лозя тук щеше да е истинска пустиня. Можем за опазим екосистемата като поддържаме традиционните земеделски дейности в тази област, за да имаме зеленина дори през месеците август и септември. Ако не, тук щеше да е пустиня", споделя стопанинът.
Испанското правителство предвижда да залеси големи площи като средство срещу настъплението на пустините, а също и да лансира мащабна кампания за пестене на водата.
Португалия също е изправена пред проблемите с настъплението на пустините. За да спасят областта Алентежо португалците изградиха наскоро огромния бараж Алкева, който регулира водите в
най-големия язовир в Европа
В случай на тежко засушаване в тази област, която представлява 1/3 от територията на страната, той трябва да гарантира водното захранване за около 250 000 души в рамките на три години.
Освен захранването с течаща вода и електричество Алкева представлява и мащабен план за напояване.
Благодарение на язовира местните производители започват вече да заменят зърнените култури с плодове и зеленчуци, с маслинови дървета и дори лозя.
Напоителната система е действително впечатляваща с обща дължина на тръбите 5000 км. Предвижда се до 2015 с водата от Алкева да бъдат напоявани общо 110 000 ха.
Затоплянето и засушаването са по-силно изразени и в България.
Изследванията показват, че през последните 60 години средната температура у нас се е покачила с 0,9 градуса по Целзий.
Процесът на засушаване у нас е започнал активно от 1983 година,
сочат изследвания на физици от БАН, които се занимават с слънчево-климатичните връзки. Засушаването е свързано с обезлесяването.
Според природозащитниците всеки ден у нас изчезва гора с размерите на 100 футболни игрища.
В същото време се увеличават пустеещите земи, а неконтролираното строителство на мини-вецове рано или късно води до осушаване на крайречните зони заради строителството на язовири и тръбопроводи.
Те силно променят естествените водни течения на реките. В миналото широко бе разпространено мнението, че от ВЕЦ-овете има голяма екологична полза.
И макар че опитът показа друго, все още има заявки за проекти за строеж на водно-електрически централи. Някои от тези проекти вече се изпълняват от австрийски, италиански, германски компании.
За миналата година произведената електроенергия от вода, вятър и биомаса у нас е близо 11%. Целта на новите проекти е да се увеличи производството на
електроенергия от възобновяеми източници
Парадоксално, но е факт, че две проявления на европейската екологична политика - природозащитната и развитието на възобновяеми източници на енергия, изкуствено се противопоставят една на друга, ако не се прилага гъвкаво законодателството.
В този случай не бива да се допуска дисбаланс при изпълнението на европейските документи.
Пренебрегването на изискването за екологична оценка например доведе до бум в строителството на около 800 мини-вецове. А бумът в строителството е резултат от политиката на преференциални цени за изкупуване на електроенергията от възобновяеми източници и облекчения режим за издаване на разрешителни.
Еколозите обаче предупреждават, че при липсата на адекватна екологична оценка с течение на времето мини-вецовете биха могли да доведат до изчезване на някои планински реки или до засушаване на земеделските земи в дългите крайречни участъци.
