К акво разкрива за характера (не)желанието за къмпингуване. Красива лятна нощ, звезди, езеро, лагерен огън, песни, бутилка, която минава от уста на уста, палатки, комари, пот, "среднощни изпълнения"...
Според някои отношението към подобни лагерни форми на почивка издава ужасно много за истинската същност, пише TiaBG.com.
Някои не понасят палатковите преживявания
Онези, на които не им харесва лагеруването, често имат проблем с участието в организирани дейности от какъвто и да било характер. По-късно в живота именно много от тях има вероятност да станат престъпници или социопати. Най-почтените сред този вид често стават журналисти.
Ако са изключително интелигентни и творчески натури, може да станат писатели, учени или хора на изкуството. В повечето случаи са с манталитета на аутсайдери.
Някои от тях толкова много са ненавиждали лагерите като деца, че са принуждавали родителите си да ги прибират в къщи преждевременно. Обаче хората тип: "елате да ме вземете" не са просто аутсайдери - те често са невротици и вечно бедстващи в живота.
Някои просто харесват къмпингите
Тези хора израстват така да се каже нормални, но "нормалното" не е толкова вълнуващо за анализи.
Някои наистина харесват къмпингите
За тях зенитът на човешкото съществуване е детството, а всичко, което е след него - подробности. Жените - защото този тип обикновено са жени - най-често свършват в оскърбителна връзка с някой грубиян, който рано или късно ги напуска и от време на време им праща пари за детето, ако въобще го прави.
Ако пък е мъж, то той е малко вероятно въобще някога да създаде дълготрайна интимна връзка. Понякога може да се случи да бъде откаран с полицейската патрулка от двора на близкото училище, където си играе.
Някои наистина, ама наистина, много обичат къмпингите
Те са "къмпингопоклонници". Не, това не са абсолютно неспособни да функционират в извънлагерна обстановка хора, нито свършват като бездомници, спящи по улиците в мукавени кутии. Къмпингопоклонниците порастват, за да станат президенти на големи компании, главни секретари на министерства (не само МВР има такъв), кметове или областни управители, депутати и т.н.
В университетите, където учат, ги канят за членове на ректорските си съвети или поне да четат лекции. В родните им градове кръщават училища на тяхно име (или поне улица)... и т.н. и т.н. форми на обществен престиж...
Защо е така, кой знае. По-важното е, че отношението към къмпингите определя характера на човек, дори и ако въобще не е "къмпингосвал" в живота си.
