Сегашният президент Филип Вуянович спечели първите президентски избори в Черна гора след като страната получи независимост преди две години.
Черна гора обяви независимост през юни 2006 г., след като 55,5% от избирателите подкрепиха на референдум отделянето от Сърбия.
Вуянович обяви късно снощи победата си, съобщи Франс прес.
Ние спечелихме за нашата Черна гора, за нашето по-добро бъдеще, заяви Вуянович пред стотици свои привърженици в столицата Подгорица.
Той увери, че е бил и ще остане президент на всички черногорци.
По данни на неправителствената организация Център за мониторинг, основаващи се на резултати от екзитпол анкети, след стопроцентова обработка на събраната информация кандидатът на управляващата Демократична партия на социалистите Вуянович е получил 52,3% от гласовете и печели втори петгодишен мандат.
Кандидатът на парламентарната коалиция "Сръбска листа" Андрия Мандич е събрал 19,4% от гласовете, следван от кандидата на Движението за промяна Небойша Медоевич със 17,2% и кандидата на Социалистическата народна партия Сърджан Милич с 11,2%.
Право на глас на вчерашните избори имаха близо 490 хил. души от общо 620-хилядното население.
Президентът на Черна гора се избира с мандат от пет години.
Резултатите потвърждават очакванията, че основен опонент на Вуянович е Андрия Мандич, чиито електорат е съставен от черногорци, определящи себе си като етнически сърби, а лозунгите им са доста радикални.
По време на кампанията всички кандидати подчертаваха, че искат Черна гора да се присъедини бързо към Европейския съюз.
Филип Вуянович, Небойша Медоевич и Сърджан Милич се обявиха и за пълноправно членство в НАТО, докато Андрия Мандич смята, че страната му няма място в Алианса, заради натовските въздушни удари над бивша Югославия през 1999 година.
Опозицията твърди, че управлението на Демократичната партия на социалистите, в лицето на премиера Мило Джуканович, е корумпирано и авторитарно, но не можаха да се споразумеят за единна кандидатура, която да бъде по-сериозно изпитание за Филип Вуянович.
Според наблюдатели изборите са били тест за Демократичната партия на социалистите, която на практика управлява републиката през последните 20 години, и определят дали Черна гора ще циментира независимостта си или ще се плъзне обратно към сръбското влияние.
Етническите сърби, които са около 30% от населението на Черна гора, са все още недоволни от отделянето от Сърбия. Те се застъпват за по-близки политически и икономически връзки с Белград, отбелязват агенциите.
След отделянето от Сърбия обаче, икономиката на Черна гора процъфтява. Годишният икономически растеж е около осем процента, а преките чуждестранни инвестиции от 2006 г. насам възлизат на около 644 млн. евро.
Черна гора разчита основно на туризма по 290-километровата си брегова ивица на Адриатическо море.
Средната работна заплата в страната е 400 евро, а безработицата е около 25%.
Черна гора обаче още не може да се отърве от имиджа си на общество, в което се толерира контрабандата и корупцията.
Италиански прокурори разпитваха миналия месец премиера Мило Джуканович в рамките на разследване на твърденията, че неговото правителство е подкрепило мащабна кампания за контрабанда на цигари през 90-те години. Твърди се, че цигарите били пренесени с моторници в Италия през Адриатика.
Джуканович заявил пред прокурорите, че контрабандата на цигари е помогнала на Черна гора да оцелее по време на управлението на покойния сръбски и югославски президент Слободан Милошевич и международните санкции, които бяха наложени на СР Югославия заради неговата политика.
