П редставителят на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана е първият високопоставен чуждестранен представител, посетил Косово след обявяването на независимостта от Сърбия.
По време на визитата той "поднови призивите си за спокойствие и отговорност", които отправи веднага след приемането на декларацията за независимост от косовския парламент в неделя.
Солана нарече ЕС и Косово "добри приятели", като се срещна с косовския премиер Хашим Тачи и с президента Фатмир Сейдиу. "Ние сме добри приятели на Косово и Косово е добър приятел на ЕС", потвърди европейският представител в кратко изявление пред журналисти.
"Европейските перспективи пред всички страни от балканския регион са открити. Радостта, която се вижда по улиците на Прищина и на цяло Косово, сега трябва да бъде превърната в положителна енергия, която да доведе до подобряване на сигурността", подчерта още Солана.
По думите му ЕС ще бъде представен в най-новата балканска държава, ще помага икономически на новата държава, като 27-те държави членки също ще бъдат представени чрез силите на НАТО - КФОР.
"Мисията на ЕС ще бъде разположена на цялата територия на Косово. Различните страни имат свои вътрешни процедури около новата реалност. Страните членки могат да признаят независимостта и го правят", каза още Солана. Според него Косово има европейска перспектива.
Мисията на ООН в Косово продължава да смята резолюция 1244 законова рамка за своя мандат, докато очаква на нови директиви от Ню Йорк. Това заяви ръководителят на силите на ООН в Косово (ЮНМИК) Йоахим Рюкер след среща с Хавиер Солана.
Съюзът трябва да разположи мисия, наречена EULEX, която има за задача да следи първите стъпки след независимостта на Косово и да замени мисията на ООН, която управлява областта от 1999 г.
Категоричен съм, че подобно нещо в България не може да се случи
Това каза Юнал Лютфи, депутат от ДПС, член на комисията по международни въпроси в парламента и зам.-председател на Народното събрание, по повод опасенията, че и в други страни може да се повтори историята с Косово.
"Случаят Косово няма аналог никъде другаде по света, въпреки че се говори, че Южна Осетия и Абхазия могат да тръгнат по пътя му, Румъния си има своите дертове с трите милиона унгарци в Трансилвания, Испания си има проблеми с баските".
Нашата страна винаги е имала една своя територия, като се започне от Велика България, мине се през различните войни и договори и се стигне до днес, когато вече от 100 години имаме една интегрална територия, наречена Република България, отбеляза Лютфи.
"Ние имаме територия, териториална цялост и суверенитет, който не се оспорва от никого. Напротив, всички политически партии, без изключение, на първо място в своите програми защитават независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Република България. Това е заложено и в устава на ДПС".
Според Лютфи обаче "ще се намерят и се намират "политици", които твърдят обратното". "За мен това не са сериозни политици. Това са хора, които нямат какво да кажат на обществото и търсят кризисни ситуации в една или друга държава по-близо или по-далече от нашата, за да се обявят за патриоти, на всъщност са псевдопатриоти".
Пред днешния брой на вестник "Дума" той определя като "пълен абсурд" твърдения, че косовската ситуация може да се прехвърли в нашата родина.
"Там няма икономика, безработицата е над 60%, нивото на престъпността е много високо, проблемите са много и тежки. Ако косовското правителство празнува продължително независимостта и не се заеме буквално още от утре да решава проблемите на тази млада държава, ще сбърка. Радостта трябва да трае максимум три дни, а после да си завият ръкавите и да заработят за Косово на просперитета, на стабилността и на мира", категоричен е зам.-председателят на Народното събрание.
Външният министър Ивайло Калфин прибърза
с изявлението, че ще предложи в близките седмици правителството да установи отношения с Косово, смята евродепутатът от БСП Евгени Кирилов.
В интервю за БНР той изказа мнение, че България не само не трябва да бърза, а трябва да изчака колкото трябва.
Трябва да сме наясно, че има редица подводни камъни, да не говорим за минно поле, цялата ситуация е доста динамична, добави евродепутатът. По думите му международноправната ситуация, свързана с едностранното обявяване на независимост, е много съмнителна.
Единственото, което можем да направим, е да се ръководим от общи позиции на съседни страни, които най-добре могат да преценят ситуацията като най-близко разположени, коментира Евгени Кирилов.
Обявяването на независимост от Косово е главоболие за Канада,
която трябва да намери начин да признае новата държава без това да окуражи сепаратистите във френскоговорящата й провинция Квебек, съобщава Ройтерс.
Социологически проучвания сочат, че около половината от жителите на Квебек подкрепят идеята за независимост на провинцията, населявана от 7,5 млн. души. Управлението на Квебек, водено от сепаратиската Квебекска партия, проведе референдуми през 1980 г. и 1995 г., като и двата се провалиха, последният - с много малка разлика.
Кои региони в Европа и света биха последвали примера на Косово?
Отговор на този въпрос се опитва да намери коментар на "Дойче веле".
"Косово е единичен случай и не може да се сравнява с нито един друг регион в Европа", не се уморява да повтаря германският канцлер Ангела Меркел. В същия дух са и изказванията на поне 20 други ръководители на държави, готови да признаят независимостта на Косово.
Те обаче не бива да се лъжат в едно: независимостта на Косово окриля множество сепаратистки движения в Европа и Азия, които досега бяха парирани с международноправните норми за ненарушимостта на териториалната цялост на държавите.
Сателити на Русия вече обявиха, че ще последват примера на Косово. Още в неделя президентът на Абхазия обяви, че ще поиска официално оттеглянето на региона от Грузия, обръщайки се до руския парламент и Съвета за сигурност на ООН. От Южна Осетия пък заявиха, че ще последват примера на Абхазия.
През 90-те години двата региона водеха война за независимост от Грузия, подкрепяни от Русия. Независимостта им обаче остана непризната.
В някои части на Балканите съществува страх от ефекта на доминото. Косово би могло да се превърне в пример за подражание и за други области, при това в непосредствена близост до него, на Балканите, разсъждава "Дойче веле".
Според проф. Дитер Зенгхас от университета в Бремен много важно е какъв политически курс ще следва занапред Прищина. "Ако се преследва курс на конфронтация, то тогава ще се появят проблеми и няма да е, чудно, ако станем свидетели на подобно развитие и на други места в света", прогнозира той.
Например Босна и Херцеговина, чиято стабилност се крепи на крехкото равновесие между три етнически групи - хървати, сърби и бошняци, и разбира се на натиска от страна на ЕС. Националистите в босненската Република Сръбска никога не са криели желанието си да се отцепят и присъединят към Сърбия. А как ще реагират сърбите в Северно Косово? Достатъчно е да припомним за разделения на две между сърби и албанци град Косовска Митровица.
Дали албанците в Македония ще надигнат отново глава? Само преди няколко години Македония беше изправена на ръба на гражданска война и я спаси обявяването й за мултиетническа държава.
Страхът от ефекта на доминото накара някои от балканските държави от ЕС като Румъния, Гърция и Кипър да не признаят независимостта на Косово. Особено щекотлив е случаят за Кипър. Турската севернокипърска република съществува от години, призната само от Анкара. Конфликтът между Северен и Южен Кипър, населен предимно с гърци и част от ЕС, остана неразрешен въпреки натиска от страна на Брюксел.
И в Западна Европа има достатъчно сепаратистки движения, готови да последват примера на Косово - например Корсика, чието движение за независимост създава от десетилетия проблеми на Париж. Или пък Шотландия, чиято национална партия, включена в местното правителство, настоява за референдум за независимост от Лондон. Фламандците открито говорят за това, че искат да се отцепят от Белгия.
Категоричното "не", произнесено от Китай по отношение на независимостта на Косово, също не предизвика учудване. Пекин смята отцепилия се Тайван за незаконно формирование.
Сръбските власти трябва да обсъдят евентуална военна акция
за разрешаване на кризата в Косово, заяви Борислав Милошевич, брат на вече покойния югославски и сръбски президент Слободан Милошевич.
В интервю за АП Борислав, който живее в Москва, където до 2000 г. беше посланик на Югославия, отхвърли твърденията, че отцепването е последица от управлението на неговия брат. Той само защитаваше своята страна от разпад и своя народ от тероризъм, обясни той.
"Сръбските власти заявиха, че ще използват само миролюбиви мерки и няма да прибягват към сила. Лично аз обаче мисля, че всички мерки са легитимни и употребата на военна сила също", каза Милошевич.
Освен това той се обяви за подялба на Косово. "Ако косоварите могат да направят правителство, защо и сръбският народ в Северно Косово да не се възползва от правото си на самоопределение", попита той.
Братът на покойния сръбски лидер предупреди, че декларацията за провъзгласяване на независимост на Косово ще влоши отношенията между западните страни и Сърбия и ще предизвика нестабилност не само в Сърбия, но и в региона.
"Единственото, което ще се случи, е, че отсега нататък Европа по-добре ще се снабдява с хероин", смята Борислав Милошевич.
криза, която тихо расте" />
