В сичко тези "издънки" на Turkeywood (Турция+Холивуд), както наричат нискобюджетната филмова индустрия на южната ни съседка, съвсем различна от процъфтяващото съвременно кино в страната - са на турски, без субтитри и с качество от лошо до направо ужасно.
Но и най-безпощадният критик трябва да признае, че, макар и неохотно, се възхищава от големия брой такива филми и тяхното разнообразие. Има поне 10 турски версии на американски продукции, включително на заглавия като "Cinderella" (Пепеляшка), "Челюсти", "Малка къща в прерията".
А фактът, че всички те са продукт на искрени кинематографични усилия, изглежда засилват признанието на филмовите колекционери, отбелязва американското издание.
"В един момент хората приеха всичко това съвсем сериозно, което още повече подчерта кича на тези филми. Може да са нямали почти никакви средства, но тези хора определено са положили усилия", признава и Канг.
На киноманите очевидно се нрави и аматьорският характер на турските продукции. Често се вмъкват сцени от холивудския оригинал и специални ефекти, които напомнят за истинския "Кинг Конг".
"Харесва ми това абсолютно пренебрежение към авторските права и неуважението към оригиналите. Как да кажа - толкова са лоши, че просто са добри", обяснява един от феновете.
По думите му не е нужно зрителят да знае турски, за да оцени филмите. Историите са толкова познати на американската публика, че превод не е нужен. Продукциите на турската ни съседка просто ги преразказват по малко по-изкривен начин.
В действителност римейкът малко се отклонява от оригиналния сюжет с вмъкване на типично турски елементи като бандити на коне или сватбени сцени.
Това обаче определено се харесва на американската публика.
"Хората идват винаги се смеят на такива сцени. Има ли нещо по-смешно от турски Люк Скайуокър, който се бие с копие срещу банда скитащи чудовища в пустинята?", отбелязва Лийг.
